Н яма регистър на пациентите, страдащи от белодробна (пулмонална) хипертония, но по информация базирана на данни от клиниките болните у нас са около 140. Това каза на пресконференция Тодор Мангъров от Асоциация "Пулмонална хипетония", предаде репортер на БГНЕС.
Средната възраст на пациентите, страдащи от белодробна хипертония е 30-35 години. Заболяването обхваща и мъже и жени. Пациентите с това заболяване са нормални на външен вид хора и не се различават от другите, проблемът при тях е, че не могат да дишат. Едно нормално физическо натоварване за тях е проблем. Проблем е пускането на прахосмукачка, ходенето до магазина или до тоалетната дори. Млада жена, която е във възраст за раждане не може да го стори, тъй като това може да я убие. В зимните месеци пък болните страдат непрекъснато от грипове или настинки, които допълнително усложняват състоянието им.
Пулмоналната хипертония се свързва със стеснение на кръвоносните съдове в белия дроб, като липсата на кислород води до силен задух при извършване на ежедневни дейности. Лечението на заболяването е свързано с медикаменти, които могат да подобрят значително състоянието на болните. От 2011 г. в България пациентите са осигурени с медикаменти с НЗОК, които са на стойност между 2000 и 7000 лв. на месец. Въпреки това пациентите посочиха, че и до този момент у нас липсват част от медикаментите за лечение на пациенти с белодробна хипертония.
Пациентите настояват за специализирани центрове за белодробна хипертония, където да се диагностицира и следи заболяването им, каквито в България липсват. В момента у нас има 3 болници, в чиито кардиологични отделения те могат да получат лечение. Но, за да се проследи заболяването е нужен специализиран екип. Тежкото емоционално състояние, в което се намира пациент с пулмонална хипертония следва да бъде проследено и от специалист-психолог, обясниха страдащите от заболяването и допълниха, че средната продължителност на живота на страдащите от белодробна хипертония е между 2 и 3 години без лечение.
Пациентите се оплакаха, че нито здравното, нито социалното министерство им осигурява кислороден концентратор, който помага за подобряване и облекчаването на състоянието им.
Владимир Томов, председател на Национален алианс на хората с редки болести подчерта, че за пациентите е особено важно да получат достъп до европейски клиники, в които се извършва трансплантация на бели дробове или комбинирана трансплантация на сърце и бял дроб. Това би ги върнало към нормален живот. До 2014 година у нас не е имало нито една успешна трансплантация на бял дроб. Но тази година е започнала с такава, което вдъхва надежда на страдащите от белодробна хипертония, че няма да бъде последна.
Симптомите на заболяването включват недостиг на въздух при физически усилие, много често и в състояние на покой; сърдечни болки, сърцебиене; замайване и/или загуба на съзнание; подуване на глезените/краката; усещане за подуване.
От 14.00 часа на площада пред Министерство на здравеопазването пациенти с белодробна хипертония и съмишленици чрез извършване на леки физически упражнения ще дадат възможност на случайни граждани да се докоснат до съдбата на хората с белодробна хипертония, живеещи с непрекъснат задух и физическа умора. /БГНЕС /
Болните у нас с белодробна хипертония са около 140
Няма регистър на пациентите, страдащи от белодробна (пулмонална) хипертония, но по информация базирана на данни от клиниките болните у нас са около 140. Това каза на пресконференция Тодор Мангъров от Асоциация "Пулмонална хипетония", предаде репортер на БГНЕС.
7 май 2014, 11:57
23 май: Писъци вместо молитви – пътят, който се превърна в смъртоносен капан
Преди 15 часа
Бедствено положение във Великотърновско заради пороите, Янтра преля
Преди 15 часа
Дъждът ще обърка плановете за уикенда, кога идва слънцето
Преди 15 часа
Обрат: Унгария ще остане в Международния наказателен съд
Преди 14 часа
