АФП: България ще се присъедини към банковия съюз на ЕС

Б ългария обяви, че ще се присъедини към новия банков съюз на ЕС, след като лошият банков надзор доведе до банкрута на четвъртата най-голяма банка в страната.

"Налице е пълен консенсус за незабавен старт на процедурата по влизането на България в единната надзорна система на ЕС като първа стъпка по присъединяването ни към банковия съюз на ЕС", заяви българският президент Росен Плевнелиев.

Очаква се новата надзорна система да започне да функционира през ноември под контрола на Европейската Централна Банка, като целта й ще бъде осъществяване на превенция и предотвратяване на банкови банкрути. България се присъедини към ЕС през 2007 г., но продължава да е извън Еврозоната. В страната функционира валутен борд под надзора на МВФ, като националната валута е вързана с фиксиран курс към еврото.

Изявлението на Пленелиев идва след среща на лидерите на основните партии, на която бе дискутирана възникналата криза с Корпоративна Търговска Банка, която бе принудително затворена на 20 юни заради паника сред вложителите. Кризата се пренесе върху втора банка, която обаче бе подкрепена навреме от правителството. Случилото се напомня за банковата криза през 1996-97 г., когато 14 банки обявиха банкрут.

Независим одит на КТБ показва, че банката е била управлявана по начин, несъответстващ на добрите банкови практики и предписанията на Централната банка. Първоначално се планираше банката да бъде оздравена и отворена отново, но миналата седмица Централната банка реши да я затвори окончателно.

Депозитите от КТБ ще бъдат прехвърлени в по-малката Креди Агрикол - бившата френска Креди Агрикол, като банката ще бъде национализирана. Депозитите в българските банки са гарантирани от държавата до 100 000 евро или равностойността им в лева, отбеляза президентът Плевнелиев. По оценки на правителството са нужни около 2 млрд. лева, за да бъдат гарантирани депозитите на вложителите във фалиралата КТБ.

Имаше идея да бъдат гарантирани всички депозити, но съгласие за това не бе постигнато. На срещата при президента политическите лидери и правителството постигнаха обаче съгласие да се вдигне бюджетният дефицит до 3% вместо заложените 1,8%, с цел да се даде възможност на кабинета да оперира в настоящия кризисен момент. /БГНЕС /