Т ой е човекът, който извлече ДНК на убиеца на сестрите Белнейски и разреши тежкото убийство, след като ФБР и Националната служба за криминалистически изследвания на Англия (FSS) не успяха. През 1992 г. Иван Иванов въвежда ДНК анализа за нуждите на криминалистиката в България. Няколко години по-късно заедно с колегата си Николай Тюфекчиев създават националната ДНК база данни, съобщи "24 Часа".
Експертизите на екипа му започват да разплитат най-тежките и сложни престъпления у нас – от грабежи до мокрите поръчки на известната хърватска група на Роберт Матанич. В средата на 2009 г. обаче принудително и без мотиви е пенсиониран от поста си началник-сектор “ДНК анализи” в Научноизследователски институт по криминалистика и криминология (НИКК). Веднага след него напуска и заместникът му Тюфекчиев, а за кратко време след това и всички от отдела. Води дело за уволнението си, но никога повече не се връща към тази професия.
От 7-8 години е консултант към Министерството на земеделието за правенето на ДНК профили на говеда и овце. Идеята е да се създават племенни високопродуктивни стада.
В ексклузивно интервю за “24 часа – 168 истории” той разказа за пътя си в ДНК анализа и как се разкриват едни от най-тежките и сложни престъпления.
- Г-н Иванов, как се въведе ДНК експертизата в България?
- Технологията беше разработена в Англия през 1986-1987 г. Методът стана хит в борбата с престъпността. Недостатък беше, че се изискваше много голямо количество биологичен материал, което не е толкова често срещано на местопрестъпленията. Ние доста бързо го внедрихме, макар че в Института преобладаваше мнението, че такова нещо като ДНК не може да се ползва за целите на криминалистическите изследвания. Специалистите от Института по молекулярна биология към БАН ме увериха, че това е бъдещето. Благодарение най-вече на тогавашния началник на сектор “Биология” в НИКК Йото Цанков, нека това интервю е и в негова памет, работата ни с ДНК започна в средата на 1990 г.
Две години по-късно създадохме и малка лаборатория, появи се и първата експертиза през есента на 1992 г. Особено актуални станаха експертизите за доказване на родителски произход/бащинство. Пробив беше разрешаването на дела, висящи 15 г. Отпушихме системата.
- А как създадохме базата данни с ДНК?
- След това през 1996-1997 г. отново в Англия се създаде тази нова технология, която позволява да се прави анализ от минимални количества биологичен материал и ДНК профила да се цифровизира, за да се създаде база данни. У нас отново имаше битка за внедряването на подобно нещо. Имаше неразбиране и сериозно противопоставяне в самия институт, в лицето на директора К. Бобев, останал си докрай решаващата пречка за последващото необходимо развитие и разширение. През 1998 г. Богомил Бонев като министър на вътрешните работи, след посещение във ФБР, наредил на Бобев: “Правите го, иначе ви уволнявам”. Този вид ДНК анализ, поради своята изключителна чувствителност и времеемкост, изисква определени условия. Не бях достатъчно настоятелен, не потърсих нерегламентирано съдействие от Бонев и не осигурих достатъчно площ и щат. Отпуснаха около 650 хил. лв., с които купихме цялата апаратура, консумативи, всичко необходимо. В началото на 1999 г. заедно с Николай Тюфекчиев създадохме база данни с ДНК със собствен софтуер за автоматизация, управление и контрол, а лабораторията заработи по новата технология. Такова място се изгражда за година, а ние успяхме за няколко месеца. Беше петата в Европа.
- Кои са ярките случаи, при които ДНК анализът има съществен принос за разрешаването на престъплението?
- Практически ДНК експертизата е основното, а често и единственото пряко доказателство по делата. Такъв пример е един от първите недовършени грабежи на банков автомобил до парк-хотел “Москва” в София. Там бяха тампонирали колата с парите и започва престрелка. Извършителите бяха стреляли с автомат по нея. Но в нея били бивши полицаи, които отвръщат и раняват леко единия от извършителите по челото. Куршумът само го беше одраскал. Но той се плаши, тръгва да бяга и по него и всички останали. По пътя захвърля маската си. Ние я изследвахме и по кръвта го намерихме. Осъдиха само него на 13-15 г. затвор, защото не каза нито кои са останалите, нито разкри нещо друго.
- Кой е казусът, при който обърнахте процеса?
- Имаше едно убийство в Плевен. 4-5-годишно момиченце беше намерено изхвърлено на сметище, увито в чаршаф. Много се шумеше тогава. Имаше репортажи, голям бум. (Михаела Баракова е намерена през ноември 2006 г., след като е обявена за общодържавно издирване. Малко по-късно е разкрито престъплението – бел. ред.). Реши се, че детето е изнасилено и убито. Нарочиха един бездомник, съсед. Мисля, че беше с психически проблем. Разпитаха го. Познаваше детето.
Разследващите го приеха за признание и го вкараха в ареста. Телевизиите бяха заснели и една забучена на оградата гола кукла с послание “Вижте го, той е!”. Там стоя няколко месеца. При мен за изследване дойде този чаршаф, за да търсим биологични следи. Чета експертизата на биолога от Плевен и виждам, че при изследване по недоказателствен метод за наличие на семенен материал във вагинална натривка има положителна реакция. Момичето имаше разкъсване на половите органи. Като видях за какво точно става въпрос – такова нещо не може да го направи мъж, изкушавам се да мисля в посока жена. Още тогава им казах, че не е той извършителят. Бях категоричен – или майката, или бабата. Майката рядко беше с децата, гледаше ги бабата. Казах им да работят в тази посока, да търсят информация за този особен на вид чаршаф, но те вече бяха “разкрили” престъпника и дори наградиха полицаите в Плевен. Всички бяха радостни, че са решили убийството.
Обаче аз виждам, че на чаршафа има и друга ДНК. Приемайки, че убийството е станало в къщата, поисках биологичен материал на всички, които живеят в нея, осигуряването на който в случая не е лесно. Беше смесен, труден за анализ профил, но съвпадна с едно от момчетата. Просто беше спало на този чаршаф. Звъннах на Ботьо Ботев и му казах да си изпрати хората в Плевен. Добра работа, оказа се, че е бабата. Момиченцето било в дом за отглеждане, те са го взели, то не е свикнало на техния начин на живот. Имало е някакви разправии с бабата, тя нещо е прегряла, блъснала го е, не е искала да го убие, но е станало. След това вероятно е имитирала изнасилване. Тя си призна. Бездомникът, който прекара дълго време в ареста, беше пуснат. Но месец след това почина. Не успя да се адаптира и да преживее случилото се.
- А спомняте ли си за други престъпления?
- Първи скрининг на разширен кръг лица. В Търговищко двама са обвинени в изнасилване и убийство на възрастна жена. Единият си признава, но аз им казвам: “Не е той, семенната течност не е от него”. Помолих колегите на терен да вземат биологичен материал от някои от младежите от селото. Да набележат няколко, но да стоят и да гледат каква е реакцията на всеки един от тях, като се взема пробата. Единият беше избягал веднага след това. Изследвахме само него и се получи съвпадение.
Оказа се, че този, който лежи в ареста доста време, има страх от полицията. Някога го обвинили в кражба на овце. Той си признал. След време се намерил истинският извършител. Затова процедирал и сега така, сигурно е разчитал на прокуратура и съд, такова поведение няма логично обяснение. А такива случаи има много за разказване.
- Вие анализирате следите след стрелбата на хърватската група за мокри поръчки на Роберт Матанич в букмейкърски пункт в София през 2004 г., част от които е и Иван Може. Какво разкрихте тогава и защо беше оправдан?
- На хърватската група оперативно се приписват няколко убийства по време на враждата межди СИК и ВИС. Тогава бяха влезли в едно кафене, но започват да стрелят наред и бяха убили няколко случайни посетители. (Мишена на двамата маскирани килъри тогава е Шаки, човек на Йоско Костинбродския. Куршум обаче пронизва в главата и случаен посетител на пункта – главен сержант Кирил Живков от Шесто столично РУП. Барманът Евтим Здравков и приятелите на Шаки - Димитър Бойков и Петър Георгиев, са ранени. Според разследващите стрелбата е отмъщение за убийството на Филип Найденов - Фатик и има пряка връзка с екзекуцията на Милчо Бонев - Бай Миле, извършена само месец по-рано – бел. ред.). Реагира се много бързо и Иван Може беше задържан на границата като един от предполагаемите участници. Той се е съпротивлявал, имаше много кръв по него.
Обектите ги бяха дали при мен за анализ. Вещото лице е длъжно да отразява резултатите от изследването, не да ги интерпретира. Интересното беше, че по неговата маратонка имаше късче, вероятно от салфетка, с кръв на един от пострадалите и всичко коректно и точно бях описал в експертизата. Съсредоточавайки се върху заключението, в прокуратурата и съда бяха пропуснали детайлите. Затова, когато отидох да си защитя експертизата, обърнах внимание на някои подробности. Съдията моментално разбра и го оправда в началото на януари 2006 г. При по-тежки престъпления винаги говорех с разследващите, за да изясня каква е ситуацията и да определя подход за работа. И в този случай взех точно това решение и дори сега го смятам за правилно. Иван Може вероятно беше логистиката на групата. По правило тези хора не участват в извършването на престъпления. А и когато човек от групата е в ареста, останалите се покриват.
- Малко след това Иван Може отива на среща с Йоско Костинбродския в заведение в Сливница и изчезва безследно. Разследващите намират глава, която се смяташе, че е негова, но вие категорично отхвърлихте теорията. Защо?
- Иван Може беше оправдан и пуснат без право да напуска страната. Предполагам, неговите хора го изведоха, но официално се знаеше, че няколко седмици след делото изчезна в района на Костинброд. По-късно там на жп линията намериха една човешка глава, оглозгана от животни, неразпознаваема. Назначиха експертиза. Колежка я изследва и се оказа, че не е главата на Иван Може. Тогава ми се обажда зам.-министърът на МВР по това време Румен Андреев (той е на тази длъжност през 2005 г., самоубива се след семеен скандал във вилата си през 2018 г. – бел. ред.) и ми крещи: “Какви ги вършите? Цяла България знае, че това е главата на Иван Може. Интервю съм дал и съм заявил, че е убийство”. Отвръщам му, че не е той, а Андреев ми казва: “Ще те уволня”. Не беше нищо ново… Минаха няколко месеца, от базата данни излезе, че главата е на друг човек. Но извинение не получих. Затова винаги съм посочвал, че ДНК експертизата е едно бижу в доказването на престъпления, уви, невъзприето подобаващо от различните заинтересовани власти. Нямаме експертиза, която да не е приета от съда и да не следва присъда.
- Случаят, с който ставате известен обаче, са сестрите Росица и Христина Белнейски. Вие единствен успявате да извлечете ДНК на убиеца и да разкриете престъплението. Как се случи това нещо?
- Помня всичко. Случаят беше невероятен бум и всичко се отразяваше в медиите. Много се работеше от отдел “Убийства”, колегите бяха на място. Какво ли не се направи! Обикновено по едно дело се разпитват десетина свидетели. Тук бяха стотици. Първоначалната нагласа беше, че към момичетата е направен опит за принудителна проституция и за тая цел са ги изнасилили. Нещо обаче се е объркало и те са ги убили. Имаше насоченост към една ромска група, която се занимавала с това в района. Вниманието към нея намаля и версиите на мнозина разследващи се насочиха в друга посока, след като пуснахме становище, че извършителят е Caucasian (бяло европеидно население). Уникална разработка на база на българската популация. Тя, както и друга технология за идентифициране на извършител по регистрирани в ДНК база данни на негови, дори далечни, роднини - останаха завинаги в 2009 г. Никой не се интересува от това.
- Какъв материал беше извлечен от момичетата?
- Имахме биологичен материал от вагиналната натривка от момичетата, както и изрязани нокти. Започнахме първо да изследваме натривките. Предполагаше се, че там ще има наличие на сперма, защото момичетата бяха с разкъсвания на половите органи. Използвахме една технология, разработена във ФБР, която позволява още на първия етап да се отделят епителните клетки от сперматозоидите. Само че не стана. Излизаше профилът на сестрите. Тогава решихме да пробваме за първи път нова методика, която позволява да се определи ДНК профил на вариабелности в У хромозомата, тоест на мъжки клетки. И се получи резултат. Във вагината на едно от момичетата имаше мъжки материал, не непременно сперма. Този У профил не може да се сравнява в базата данни, но всъщност даде убеждението, че има поле, може и трябва да се работи по случая.
- Тогава ли се решихте да изпратите пробите в САЩ?
- Да. Решението е съвместно с разследващите и с любезното съдействие на представителя на ФБР в посолството. Те поеха и абсолютно всички разходи, включително командировката на Николай Тюфекчиев. Така се работи, когато искаш да помогнеш. Във ФБР също не успяха да направят разделянето на мъжките клетки и не можаха да потвърдят профила в У хромозомата - все още не бяха верифицирали технологията.
- А кога изпратихте пробите в Англия?
- Много по-късно. Англичаните рекламираха една технология с използването на микроскоп и лазер, добре звучеше. Позволява в смес идентифициране и с помощта на лазер отделянето и събирането на клетки от мъж, не само полови. Прокуратурата преведе предварително сериозна сума – някъде от порядъка на 100 хил. лв. Некоректно искаха да използват няколко метода за доказване на сперма, които заплащахме, макар да нямаше нужда. И не доказаха. Направиха най-накрая анализ на една проба, но много, много учудващо за мен, не се получи никакъв резултат. И ги спрях. Върнаха част от парите. Не се стигна и до защита на експертното заключение в съдебната зала.
- Как продължи разследването?
- Изследването на ноктите го спряхме още в началото. В случаите на труп с неустановена самоличност задължително се изрязват ноктите и се вземат пръстови отпечатъци. Колегата погрешно първо беше снел пръстови отпечатъци и така замърсил върховата част на ноктите. Грешка, която се оказа решаваща за разкриването на убийството. Така той беше запечатал епителните клетки от извършителя, попаднали под ноктите при съпротивата. Нямахме опит с такъв материал, но след като профила от У хромозомата ни даваше вяра, че може да постигнем успех, реших, че е най-добре да експериментираме и разработим методика. Успяхме, но знаехме, че е критично – под ноктите не може да има много материал и затова решихме да разделим обектите. Избирах между Германия и Австрия и се спрях на втората. Ние успяхме да получим отчетлив ДНК профил, който въведохме в базата данни. Не след дълго, при ДНК регистрация на криминално проявени лица инкриминираният профил съвпадна с този на Лазар Колев, впоследствие осъден на доживотен затвор без право на замяна.
Но имаше един детайл. Не знаех кой е той. В подобни случаи успехът се гарантира, ако се работи в тишина. Затова докладвах експертизата само на сформираната група във Върховната касационна прокуратура (е, това си имаше и последствия). Не допуснах и предизборно използване на престъплението. Така се разреши случаят “Белнейски”.
- От тогава до сега са минали 20 г., а ДНК анализът е претърпял революционна промяна. Модерни технологии постоянно се внедряват, но в България тежките съдебни процеси продължават да са мудни и да отнемат години за разрешаването на едно убийство. Защо?
- ДНК технологията наистина се развива и прилага по света с бързи темпове, но кога ще дойде и в България? Дали когато има директор, който казва: “Пишете смесени профили, не повтаряйте, важното е да няма забавяне”, или когато главният прокурор Цацаров отменя писмо до прокуратурите за регулиране на използването на ДНК експертизата. Липсата на капацитет, водеща до несвоевременно прекратяване на престъпна дейност (имаше много отвличания накуп), беше институционално незабелязвана. Специалисти, владеещи върхова технология и решаващи човешки съдби, са със заплата на районен инспектор и т.н…
Никой здрав разум не може да проумее защо нещо, което е безспорно успешно, не намира адекватна реализация? Защо не се разбира и възприема от властите? Един Богомил Бонев не стига. Този мой вик сега ще бъде ли чут? Не вярвам, но да видим.
Смятам, че при наказателно дело за криминално престъпление всички запознати, дори не в детайли, са наясно ще има ли присъда, остава само да се определи размерът. Това е особено ясно, когато има категорични доказателства, каквито са ДНК и дактилоскопните експертизи. Целият процес сега е много утежнен, формализиран. Излишно. И това не е тайна за никой сведущ. Трябва истинска реформа в правосъдната система. Ще стане ли? Не! Много интереси се засягат!
