"Морските тюлени" са елитни войници от американските военноморски сили. Популярното си название дължат на името на частта си – SEAL (SEа, Air, Land), т.е. това са екипи, които могат да се използват по море, въздух и земя. Съкращението обаче отговаря на английската дума за тюлен, seal.
Известни са със суровата си подготовка и своите забележителни възможности – използват се за различни специални операции, операции по освобождаване на заложници, антитерористични операции и пр.
Ликвидирането на терорист №1 в Осама бин Ладен бе извършено именно от екип "морски тюлени". Много от тайните служби на САЩ също набират за своите секретни екипи именно членове от тази военна част.
Какво може един "морски тюлен", макар и бивш, показва Джоел Ламберт
в нов 6-сериен филм по "Дискавъри Ченъл". Първият епизод от поредицата "Менхънт" (Manhunt, преследване - англ. ез.) ще бъде показан тази неделя, 2 март, от 22 часа.
По думите на самия Ламберт, който беше в София за представянето ѝ, поредицата е съвсем истинска – каквото се случва, това се и вижда на екрана.
"Прилича на военно учение – знаеш, все пак, че вероятно няма да се стреля, но напрежението – психическо и физическо, е до краен предел", казва той.
Идеята на предаването е да бъде реална версия на играта криеница:
Ламберт е спускан на предварително определено място в различни държави по света, като по следите му се пращат елитни военни или полицейски части на съответната държава. Бившият морски тюлен има 48 часа да се измъкне, като стигне до предварително определна точка, от която може да бъде евакуиран.
Получава малка преднина, но за сметка на това всичко, с което разполага, е само една раница с най-необходимото. И още: през повечето време е съпровождан от оператор, което не помага на бързото придвижване.
Сериите за премиерния сезон са снимани в САЩ, Полша, Южна Африка, Филипините, Панама и Южна Корея, като на някои от местата не военните, които се опитват да хванат Ламберт, а природата е била основната трудност – било заради тежки климатични условия, диви зверове, или получените инфекции при контузии.
Залогът на "криеницата" обаче е висок: репутацията на Джоел и гордостта на преследващите го екипи.
"Хванаха ли те?"
беше един от най-първите въпроси, които Джоел чу в София. Отговаря, че все пак си е имал работа с тренирани военни части и въпреки цялата подготовка, която той самият има, е бил хващан. Къде и колко пъти не каза, остава да се разбере във филма.
Ламберт постъпва във флота на 22-годишна възраст през 1998 г. Изкарва определяния като брутален BUD/S курс за подбор на екипите на "морските тюлени" и после 10 години е "тюлен". След това, преди да напусне армията, две години работи като инструктор на бъдещите "тюлени".
В подкрепа на това, че снимането на това предаване е било много трудно, Ламберт споделя, че досега са имали трима оператори – единият бързо е напуснал и никога не се е върнал, вторият получил инфекция и е трябвало да бъде заменен, а третият си е контузил сериозно рамото и досега се възстановява от тежка операция. Един от продуцентите пък бил прободен във врата от 7-сантиметров шип на летяща риба... За снимането на шест епизода са счупили 25 камери.
След като се специално питах дали смята да убива някого, ако трябва да се измъкне от някой въпрос, и получих отрицателен отговор, успяхме да поговорим малко – за това какво е да си "тюлен", за трудностите при снимките, за това какво да се прави, ако ти се наложи да си спасяваш живота.
- Защо избра кариера при "тюлените"?
- Ами, образно казано, израснах във водата. От дете съм в басейните, чувствам се комфортно във водата, а това е много важно за "тюлените". SEAL – това е Sea, Land and Air (море, земя и въздух) – това са начините, по които отиваме на задача или по които се прибираме.
А и мнозина твърдят, че да те изберат за тази част е едно от най-трудните неща... Ако не е най-трудното, поне е в челната тройка по трудност. И именно защото изглежда невъзможно и си мислех, че няма да успея, беше голямо предизвикателство. Голям риск е и шансовете за успех са наистина много малки. Затова направих този избор.
- Колко време се тренира, за да се стане човек "морски тюлен"?
- Около три години. Процесът по избор – т.е. да разберат дали ставаш, е около шест месеца, но трябва да си голям щастливец, ако успееш само за толкова. Защото той е толкова брутален, че обикновено получаваш контузии. Понякога отнема година. Или повече... Но като си минал този процес, означава само, че може да станеш един от нас.
След това започваш обучение.
После те включват в екип, но си новак и година, година и нещо се стремиш да им достигнеш нивото. И след това вече те пращат на мисии. Но си нов и тепърва събираш истински опит. И чак после вече ставаш годен. Години отнема.
- Колко трае една операция на "тюлените"?
- Зависи. Може да е няколко часа, а може да е няколко месеца.
- След 10 години в армията, сега какво правиш, като не броим снимането?
- Снимането е основният ми фокус като работа сега, отделно от това имам куче, прекарвам време с него, чета книги... Консултирам телевизионни програми и филми по технически, военни и оръжейни въпроси...
- Ще има ли втори сезон на "Менхънт"?
- Изглежда много вероятно. Аз лично искам. От "Дискавъри" също искат. А също знам, че и онези, които ме преследваха, искат. Има толкова много специални части, срещу които искам да се пробвам. Искам да правя това, докато все още мога физически да се справям.
- Не е ли това същото предизвикателство като в армията: "Изглежда невъзможно, дай да го направим!"
- Като цяло да. Малко по-различно, но мотивацията идва от същото място. В Южна Африка например два пъти си рискувах живота съвсем наистина. Има много неща в поредицата, които са изключително рисковани и животозастрашаващи, но... лъвове и диви животни пред теб... Беше глупаво, много рисковано.
Можеш да изгубиш живота си, докато снимаш, да. Но именно това е, заради което си струва. Беше страхотно.
- В Южна Африка ли беше най-трудно?
- Не, в Южна Африка не беше най-трудно. В Южна Африка беше на косъм от катастрофално... За мен, за екипа... можеше да бъдем изядени от лъв, от крокодил...
Панама пък направо разбива хората: пчели, инфекции, летящата риба, която се заби във врата на продуцента, контузията на оператора, който си нарани рамото до кост, стафилококови инфекции... Аз самият прекарах един месец в болница.
Но това, което беше най-трудно, беше във Филипините. Не обичам джунглата, а това е най-гадната джунгла на света. И мисията ми беше невъзможна, не можех да правя никакви трикове... Защото, за да минеш през джунглата е като да минеш през плет – трябва сам да си прокараш пътя. Не можеш да се провреш през плет, трябва да прорежеш просека през него. И това правех в джунглата, нямаше как да се промъкна иначе. Обаче после няма как да скриеш следите си...
А и не знаех, че ще е толкова гъста растителността. Пуснаха ме на старта, минах по 45-градусов наклон и влязох в джунглата. (Именно тук се наложи човек от екипа ни да постъпи в болница – не издържа повече от час в тая жега. Имаше спешни медицински екипи, евакуация, ден-два престой в болница после...) Та в началото си мислех, че тая джунгла не може да е толкова гъста през цялото време, вероятно ще стане малко по-лесно, като повървя малко през нея. Но не, изобщо не стана по-рядка.
И това, което се принудих да направя, беше да използвам пътищата. А по принцип това не се прави, когато те преследват – не се движиш по пътищата. Но пък в случая беше единственият начин да напредвам, без моите преследвачи да могат да ми намерят следите. Просто гледах да се движа бързо, знаейки, че може да се натъкна на хора. После се вмъквах обратно в джунглата да се крия. Принципно, когато бягаш от преследвачи, се движиш около три пъти по-бързо от тях...
- Но все пак не си сам, а си с оператор, продуцент... не си в чистата ситуация на мисия на "тюлен"...
- Не, не...
- Какво носиш в раницата си в тия епизоди?
- Ситуацията ти диктува какво да вземеш, а тя винаги се променя. Но нося неща, които винаги трябва да вземеш, когато се бориш за оцеляване: нож, малка брадвичка, и в зависимост от ситуацията – дъждобран, пончо, нещо, с което да си пречиствам водата, един мултифункционален инструмент.
Не нося всичко, от което имам нужда, защото раницата ми трябва да лека, за да съм бърз. Нося малко неща, с които мога да си набавя това, което ми трябва: не нося например храна, а неща, с което мога да си приготвя храна. Не нося много вода, а неща, с които да си пречиствам водата... Раницата ми трябва наистина да е лека.
- И колко е лека?
- Между 3 и 4 кг. Но все пак голяма част е вода. Половин литър до 750 мл вода, която да имам в началото. В джунглата е лесно, защото водата е навсякъде, но в Африка беше проблем.
- Какъв е най-ценният съвет за ситуация, в която се опитваш да си спасиш живота? Какво да се прави и какво в никакъв случай да не се прави?
- Няма никога само едно-единствено правило. Ситуацията диктува поведението ти, а ситуацията винаги се променя. Трябва да имаш много "инструменти в кутията". Но трябва си подготвен, за да знаеш кой е най-полезен за случая.
Има едно правило – правилото на тройките: човек може да оцелее 3 минути без въздух, 3 часа без защита за тялото си, 3 дни без вода и 3 седмици без храна. По него човек може да се ориентира какво да прави, ако се окаже, че е в ситуация да се бори за оцеляването си.
Например, ако сте блокирани в колата си от снежна буря, какво да направите – да чакате в колата или да излезете да потърсите помощ някъде навън? В случая защитата за тялото е най-важна, без нея може да оцелеете само три часа. А колата е подобна защита. И ако решите, че сте много гладни, и излизате да търсите храна, по-добре не го правете. Без храна може да оцелеете три седмици. Вярно, три седмици без храна хич не е приятно, но оцеляването не е въпрос на комфорт.
И друго – човек трябва да си направи план и да си вземе решенията, преди да се е поддал на емоцията, преди да е огладнял, преди да е ожаднял и преди да се обезкуражил.
Защото иначе се правят грешки, правят се погрешни преценки и се умира.
Затова спрете, помислете, приложете правилото на тройките, изгответе план и ще знаете какво трябва да се прави.
