Н ационалните химни на няколко страни, оказва се, имат смущаваща прилика с други композиции.
Босненският химн, например, написан през 1998 г. от Душан Шестич, много напомня на музиката в началото на филм от 1978 г., озаглавен National Lampoon's Animal House, пише Алекс Маршал в новата си книга, посветена на историята на държавните химни.
Този пример може би е най-пресен, но далеч не е единствен.
Уругвайският химн датира от 1846 г. и авторът му е Франсиско Хосе Дебали. Той е силно емоционален и въздействащ, прилича по-скоро като миниопера, но... основната му тема звучи точно като фрагмент от операта на Доницети „Лукреция Борджия“.
Бурното начало на аржентинския химн напомня на пиеса от Муцио Клементи, а Енох Сонтонга – авторът на химна на Република Южна Африка (Nkosi Sikelel' iAfrika, Бог да благослови Африка), често е обвиняван, че е взаимствал мелодията от „Абъристуит“ на уелския композитор Джоузеф Пари.
Може да се каже, че има традиция на копиране в тази област.
За първия химн, в днешния смисъл на думата, може да се приеме британският „Бог да пази Краля“ (God Save the King) – традиционна песен, която добива популярност през 1754 г. покрай опита на Чарлз Едуард Стюарт за възстановяване на Стюартите на престола. Скоро мелодията вече се използва в Дания, много германски херцогства, дори Русия и става химн на Кралство Хавай (съществувало между 1795 г. и 1893 г.). Хората просто взели музиката и добавили различни думи.
Накрая страните все пак решили, че е важно да имат собствен химн, но една страна, извън Общността на нациите, която проявява упорство в това отношение – Лихтенщайн.
Мелодията на химните на Естония и Финландия е една и съща. Тя е написана от германския композитор Фредрик Пациус и според някои, се базира на германска пиянска песен.
Много страни използват фолклорни мелодии за химни. Самюел Коен, който написва през 1888 г. Hatikvah – израелския химн, казва, че взел мотива от традиционна румънска мелодия. Критици обаче твърдят, че всъщност го е откраднал от чешкия композитор Бедржих Сметана.
Южна Корея и Малдивите някога са използвали за химн мелодията на шотландската народна песен Auld Lang Syne. Корейците я наследили от шотландски мисионери. На Малдивите историята е дори по-странна – авторът на химна харесал мелодията, след като чул часовникът на чичо му да звъни с нея.
