В днешния забързан свят , където на първо място е оцеляването в лабиринтите на модерния живот , все по – малко се замисляме какво има отвъд бетонните сгради , разположили грамадните си тела на пътя на слънцето , и безкрайните асфалтирани пътища . Водата влиза в домовете ни , но знаем ли колко път е извървяла тя , за да достигне до нас . Всеки ден грабим колкото можем от това природно богатство и си мислим , че то е неизчерпаемо , а капка по капка то умира всяка минута и като един жив организъм иска малко разбиране от наша страна , защото именно ние хората сме тези , които забиват меч след меч , копие след копие в това наранено тяло .
Всеки ден в реките и морето се изхвърлят стотици тонове битови и промишлени отпадъци , стотици литри химикали се стичат по кални вади към непорочните води . Да не говорим колко замърсени са водите на пристанищата , където корабите постоянно макар и неволно може би замърсяват с горива . Не трябва да забравяме , че тази планета е дом не само на хората , но и на хиляди други видове . Всички тези живи твари се нуждаят от светлина , въздух и вода . Да човешкият вид се е развил толкова много в еволюционно отношение и е изпреварил всички останали , но това дава ли ни право да унищожава ме един свят определен за всички живи същества ? Труден въпрос нали . За да има равновесие , трябва да се научим да живеем по правилата на природата .
Водата е най – старият организъм обитавал някога земята . От този организъм се заражда светът , такъв какъвто го познаваме . Милиони години водата е тук , живее в хармония със земните обитатели и им вдъхва живот .
Водата , тя е навсякъде може да е буйна река или тихо поточе , може да е голям океан или малка чаша , може да е езеро или да е в една клетка . Капка или вир ние сме длъжни да я пазим от замърсяване , да бъдем добри с младоликата старица .
Много е жалко , когато заради нехайство към опазването на околната среда се унищожава водната „библиотека” . Ще запитате , защо библиотека , защото всяко младо поточе или стара река са като книга , която разказва история пътувала през океани и морета . За да опазим това богатство е необходимо първо отново да се научим да го ценим , защото когато ценим нещо сме склонни да го пазим от посегателство . Трябва да осъзнаем , че водата е не само природна даденост , а е и дом на много видове и , че чрез нашите действия или бездействие унищожаваме стотици домове . Също така смятам , че умишленото замърсяване на водоеми и подпочвени води трябва да бъде по – строго наказвано .
Ако земята беше живо същество , то океанът щеше да е неговото сърце , а всички реки , езера , поточета щяха да са кръвоносната му система . Дърветата щяха да са дихателните органи , а планините неговите очи . И както при един жив организъм запушат ли се кръвоносните съдове , умира , ето защо трябва да се грижим за водата , все едно е сърцето което тупти в гърдите ни . Аз усетих туптящия й ритъм в гърдите си а ти ?
