Капка по капка

Най-големия дар за една майка са нейните деца. Да ги отглежда с любов и да се грижи за тях, са нещата, които я карат да се чувства истински жива, а това естествено е най-важното. С тези думи описвам не хората, а една друга грижовна майка - майката природа, чиито деца са всички природни забележителности. Най-скъпите за родината ни са езерата, реките, морето, потоците, водопадите, планините и горите, за които природата се грижи така, както всяка майка би следвало даа се грижи за своето дете.  Навсякъде по света има много хубави и вдъхновяващи водни забележителности. Едни от най-красивите и приятни водни дадености у нас са Рилските езера. Щастлива съм, че мога да се похваля с това, че съм ги виждала и съм се докосвала до тях. Който е ходил там, знае, че до едно от тези езера, в непосредствена близост е изписан с бели камъни голям надпис – „БОГ Е ИСТИНА”! Не знам дали това е Бог и дали той го е създал, но там определено се усеща едно величествено присъствие. Наистина се радвам, че такова великолепие се намира в родината, в която живея и мога да го видя отново, когато почувствам, че имам нужда от това. В забързания свят, в който живеем почти не ни остава време да се насладим на гледката, зеленината и синината, които ни заобикалят.Природата около нас е тази, която само дава, без да иска нищо в замяна - спокойствие, блаженост, тя е тази, която може да ни вдъхнови да направим или сътворим нещо красиво. Единственото, което можем да направим за майката природа от благодарност към нея е да пазим децата й, така както бихме пазили своите собствени.              

Наскоро гледах по телевизията една реклама, и в нея едно дете пееше една песничка навън в гората, до едно поточе. Детенцето изглеждаше толко сладко, толкова невинно, че докато човек се наслаждава на пеенето, му се иска и той да запее с него. След миг обаче, се вижда кадър, в който цялата тази красота е почти скрита от тонове боклуци, нахвърляни във всички посоки. Рекламата бе направена с цел – „Да изчистим България”. Визията на самото видео бе изпипано и поднесено добре, така че да се втрогнат наистина много хора до толкова, че да се включат в кампанията. За жалост обаче, тези кадри са самата истина. Затова, не мога да не се запитам - защо трябва да отделяме само един ден годишно за да изчистим майката природа, вместо да я пазим всеки ден? Това е въпрос, който си задавам всеки път щом видя по брега на морето хвърлени отпадъци или когато видя някой кораб да замърсява целия този син блян, за когото толкова много хора изминават сумати километри,да го видят и да му се порадват през летния сезон. Живеейки близо до Черноморието, много често съм виждала как майки и бащи хвърлят опаковките си от сладолед или нещо друго в морето, без да се замислят, че след малко там ще влезе тяхното дете. Боже, сякаш не осъзнаваме, че замърсявайки природата, ние вредим на самите себе си. Не може, да се очаква от човек, който не внимава за собственото си дете, да се грижи и да пази природата.                                            

В този свят на насилие, на лошота, в свят където не знеш във всеки един момент какво може да ти се случи, все пак има и нещо хубаво – природата. В моментите, когато ни е тежко, когато сме уморени от безкрайните житейски неволи и несполуки, можем да благодарим поне, че имаме прекрасни реки и чудесно море, към които да се обърнем, на които да се полюбуваме и в които да се потопим, забравяйки поне за малко за всичко останало, все едно не съществува. Много малко хора, запленени от ежедневието си, могат да усетят тези истински моменти и да им се насладят така, както би трябвало. Все пак това, че повечето хора не отделят достатъчно време на красотата, която ги заобикаля, не им дава право да не я пазят. Аз, все пак вярва в доброто у хората. Мисля, че ако всеки от нас се постарае да пази водните ни богатства чисти, като не ги замърсява с отпадъци, те ще блеснат в пълната си светлина и ще се превърнат наистина в богатства. Забележителности като река Дунав, Черно море, Рилските езера, Крушунските водопади, езерото Доспат и много други, трябва да се пазят чисти и непокътнати. Да не ги тъпчем, да не ги      замърсяваме, да не ги лишаваме от естествената им красота, защото това ги убива. Човек осъзнава и оценява нещо, чак когато го загуби. Нека не загубваме това, което ни е дадено от Бог, нека да го оценим докато го има и ни заобикаля, а от нас се иска само да отворим очи и да го видим.С радост заявявам пред всички, че аз съм българка! Живея тук в България, където красивите морски залези са наистина нещо прекрасно, и за да бъдат морските утрини също толкова прекрасни, трябва самите ние да се погрижим затова. Ако от този момент хвърляме отпадъците си само в отредените за тях места и ако поизчистим днес едно място, а утре друго, така капка по капка ще съхраним както децата на майката природа, така и своите собствени.