Пак у дома след пет години в плен на "Хамас"

Пет години, след като бе пленен от бойци на "Хамас", израелският войник Гилад Шалит най-после се завърна у дома.

Каузата по освобождаването му се превърна в мерило за патриотизма на израелците и за готовността на израелското правителство да взема тежки решения и бе подета от международната общност.

Днес, след петгодишния плен, в който от него идваха само спорадични писма и видеопослания, доказващи, че още е жив, Гилад бе предаден на египетските власти, а оттам и на израелската страна.

Първите снимки на младия мъж, който по времето на похищението бе едва 19-годишен войник, а сега е повишен в чин, показват, че поне видимо той е в добро общо състояние. На семейството му бе обещано то първо да ги види.

Гилад трябва да премина общ медицински преглед в израелската военна база "Керем Шалом", близо до границите с Египет и ивицата Газа, а оттам да бъде транспортиран във военновъздушната база "Тел Ноф" в Централен Израел.

Именно там го чакат членове на неговото семейство, премиерът Бенямин Нетаняху, министърът на отбраната Ехуд Барак и армейското ръководство.

Гилад Шалит ще бъде подложен на по-подробен медицински преглед и след това транспортиран заедно със семейството си в дома им в Мицпе Хила, Северен Израел.

Междувременно израелските власти започнаха да предават палестинските

затворници тази сутрин (които по постигнатото споразумение с "Хамас" трябва да бъдат освободени в замяна) на представители на Международния комитет на Червения кръст (МКЧК).

477 от общо над 1000 затворници бяха пуснати днес, като тяхната съдба ще е или завръщане в Газа, или изгнание в чужбина. Някои от тях са прекарали десетилетия зад решетките. Останалите ще бъдат освободени следващия месец.

Прехвърлянето стана в автобуси с конвои към контролно-пропускателни пунктове по границите със Западния бряг на река Йордан и ивицата Газа.

За мнозина израелци това е голяма цена, особено в страна, където всички младежи (и момичета, и момчета) ходят в казармата, а за израелските семейства действията на правителството бяха тест за това какво би се случило, ако тяхното дете попадне в същата ситуация.

Дилемата беше да пожертваме един израелски войник или да освободим много палестинци (които според много израелци са "терористи").

"Разбирам колко е трудно да се приеме, че онези зли хора, извършили посегателство върху любимите ви близки, няма да платят пълната цена", заяви в комюнике премиерът Нетаняху.

Повечето израелци, обаче, одобряват сделката

Социологическо допитване показва, че 79 на сто от анкетираните одобряват размяната, а само 14 на сто са против.

Равнището на одобрение е учудващо високо, имайки предвид колко неравностойна е размяната - някои от освободените са отговорни за едни от най-смъртоносните нападения срещу израелци.

Няколко от семействата на жертви на подобни нападения внесоха съдебни искове срещу размяната, но съдът да приеме жалбите им.

Сред пуснатите палестинци има хора, отговорни за планирането и извършването на самоубийствени атентати в ресторанти и в автобуси по време на втората интифада, от 2000 г. насам.

Освободена е например украинката Ирина Полишчук, прекарала в израелски затвор 10 години. Срещу 32-годишната майка на две деца, известна под името Ирена Сарахне, и нейния съпруг през май 2002 г. бяха повдигнати обвинения в организиране на терористичен акт в израелския град Ришон Лецион, в който загинаха двама и бяха ранени над 40 души.

Ирина е излежавала 20-годишна присъда преди споразумението по размяната. Нейният съпруг Ибрахим Сарахне остава в затвора. Член на радикалната палестинска групировка "Танзим", той е получил шест доживотни присъди плюс 45 години затвор.

Това е още едно доказателство, че 2011 г. е година на чудесата, посочва председателят на Европейския парламент Йежи Бузек в изявление, разпространено от пресслужбата на ЕП.

Той добавя, че съдбата на Шалит е вълнувала силно европейците,

защото той е европейски гражданин освен гражданин на Израел (младежът има френско гражданство).

Бузек отбелязва, че е поставял въпроса за освобождаването на Шалит при всичките си срещи в Близкия изток, както и че е приел неговите родители в Страсбург преди година.

Личната история на Гилад е свидетелство, че не трябва да губим вяра в постигането на помирение, дори за това да са необходими трудни компромиси и преговори, допълва председателят на ЕП.

Преди да се превърне в национален символ, по думите на родителите му, Гилат - като повечето тийнейджъри, обичал да играе баскетбол, да гледа телевизия и да си играе на компютъра. Светът, в който се връща сега порасналото момче, е доста различен.