Военната операция на международните сили в Либия включва три етапа, предаде ИТАР-ТАСС, като се позовава на британски медии.
Първата фаза е в ход от събота вечерта и предполага нанасяне на удари по 31 цели в Либия, главно обекти на либийските противовъздушни сили. Tази сутрин бомбардировките временно бяха прекратени.
Втората фаза ще има за цел
поразяването на две военновъздушни бази, както и резиденцията на
Кадафи в Триполи, която засега не е била атакувана. Имаше съобщения, че около нея, както и около други ключови обекти, се събират привърженици на режима, за да ги предпазят от обстрел.
Третата и заключителна фаза цели коалицията да нанесе удари и по либийските въоръжени сили.
Страните от международната коалиция вече са установили и морска блокада на Либия. В гарантирането й участват над 20 бойни кораба и подводници. Днес към региона се отправя и френският самолетоносач "Шарл де Гол", съпровождан от три фрегати.
Изходът от тази мисия обаче е несигурен,
коментира АФП.
Тя може да се окаже относително продължителна, но не може и да се изключи бърз изход – така резюмира положението френски представител, пожелал анонимност. Фактически всичко ще зависи от непредвидимия, ирационален и странен либийски ръководител.
В новата история пораженията на ръководители във войни, както и свалянето на държавни глави, срещу които има въстание, често са ставали внезапно и понякога за това няма обяснение. Така бе през 1999 г. с югославския президент Слободан Милошевич, който бе подложен на бомбардировки от НАТО с месеци и който се оттегли за един ден.
Прибързаното бягство в началото на годината на туниския президент Бен Али изненада международната общност. В случая с Муамар Кадафи, който оцеля през април 1986 г. при вълна от американски бомбардировки, предпазливостта е задължителна.
За момента съюзниците
изключват каквато и да е сухопътна операция
и ще положат усилия за създаване на въздушна коалиция с възможно най-голямо арабско присъствие, макар то по същество да си остава символично.
Западните страни ще трябва да успокоят съпротивата срещу тяхната въоръжена намеса. Африкански страни, Венецуела, Русия и Германия я разкритикуваха или изразиха сдържаност. НАТО не участва в началото на операциите.
Любопитното е, че военните операции още нямат командир. Американски щаб в Германия осигурява "координацията" между САЩ, Франция и Великобритания.
