Той е роден в град Майнхед, графство Сомърсет, Великобритания. Още от малък се интересува от космоса като често наблюдава нощното небе. Освен това редовно чете излизащите по онова време списания, посветени на фантастиката.
След като завършва училище, заминава за Лондон, където работи като ревизор. Става член на Британското междупланетно общество, което по онова време защитава идеята за космическите полети.
В периода 1940 – 1950 г. дори на два пъти е избиран за председател на обществото.
По време на Втората световна война служи в Кралските ВВС със звание лейтенант. Участва в изграждането на радарна система за упътване на пилотите в тежки атмосферни условия.
По-късно пише полудокументален роман, посветен на тази част от живота му - "Пързалка" (Glide Path). След войната завършва Кралския колеж в Лондон с отличие.
Специалностите, които учи там са физика и математика.
Първите литературни опити на Кларк са издадени в няколко фенски издания между 1937 и 1945 г. За първи път негово произведение е отпечатано в истинско списание през 1946 г.
От1948 г. работи като помощник редактор на списанието "Сайънс Абстрактс" (Science Abstracts). Няколко години по-късно (1951 г.) напълно се отдава на писателската дейност.
През 1948 г. написва краткия разказ "Часовоят" (The Sentinel) във връзка с конкурс за научна фантастика на Би Би Си. По-късно този разказ става основата, върху която ще бъде създадена поредицата "Одисея в космоса".
От перото на Артър Кларк излизат няколко научно-фантастични поредици - "Рама" и "От другата страна на слънцето", десетки разкази и няколко романа. Един от най-известните му романи е "Краят на детството", написан през 1953 г.
През 80-те години на ХХ век става още по-популярен чрез телевизията. Води три предавания за необяснимите загадки – "Мистериозният свят на Артър Кларк", "Светът на странните сили на Артър Кларк" и "Необяснимата вселена на Артър Кларк".
През 1989 г. английската кралица Елизабет II го награждава с титлата Командир на Ордена на Британската империя, а на 26 май 2000 г. получава и рицарско звание за заслуги в сферата на науката и литературата.
Един от най-големите приноси за науката на писателя е идеята, че геостационарните сателити са идеални предаватели за телекомуникациите. Той излага тази своя теория в статията "Извънземните предаватели" в списанието "Уайърлес Уърлд" (Wireless World) през 1945 г.
В едно предаване по Би Би Си през 1964 г. той се опитва да предвиди какво ще е бъдещето. Ето какво казва той:
"Нека да кажем нещо повече за времето след утрешния ден, например за 2000 г. Мисля, че ще абсолютно различно от сега... Смятам, че тогава технологиите, свързани с комуникацията, ще бъдат много напреднали... Най-вече тези, които са свързани с комукационните сателити.
Тогава ще имаме възможност за моментална връзка помежду си, независимо в коя част на света се намираме. Ще можем да се свързваме с приятелите си, независимо от мястото и състоянието им. Тогава хората ще могат да управляват бизнеса си от Таити или Бали, все едно са в офиса си в Лондон... тогава хората няма да пътуват, а ще комуникират. Пътуванията ще са предимно за удоволствие, а не по работа. "
В книгата "Профили от бъдещето" той формулира трите закона на Кларк за развитието на технологиите:
- Първи закон - Ако заслужил и престарял учен каже, че нещо е възможно, то той навярно е прав. Ако казва, че нещо не е възможно, то той най-вероятно греши.
- Втори закон - Единственият начин да откриете пределите на възможното е да преминете зад тези граници, в невъзможното.
- Трети закон – Каквато и да е технология, която е достатъчно развита, не се отличава от магията.
Артър Кларк умира на 19 май 2008 г., като става свидетел на бурното развитие на технологиите. Не напразно е смятан за един от най-добрите писатели на научна фантастика, споделяйки върха с Айзък Азимов и Робърт Хайнлайн.
По-важни събития:
955 г. - Започва понтификата на папа Йоан XII.
1653 г. - Оливър Кромуел става лорд-протектор на Англия, Шотландия и Ирландия.
1773 г. - В израз на протест срещу водената от британското правителство данъчна политика, американски търговци изхвърлят голямо количество чай в залива на Бостън, което става известно като Бостънско чаено парти.
1920 г. - България става член на Обществото на народите.
1997 г. - В Япония бива излъчен епизод на Покемон - Електрическият воин Поригон, който кара 700 японски деца да страдат от припадъци и повръщане. Този епизод не е излъчван никога повече и е включен в рекордите на Гинес като анимационното филмче, което може да увреди здравето на децата.
Днес празнуваме:
В Бангладеш - Ден на победата
В Бахрейн - Ден на нацията
В Казахстан - Ден на независимостта
В Тайланд - Национален спортен ден
В ЮАР - Ден на обединението
На днешния ден са родени:
1770 г. - Лудвиг ван Бетовен, немски композитор
1775 г. - Джейн Остин, британска писателка
1951 г. - Иван Иванов, български актьор
