Това се посочва в доклад с икономически прогнози на ЕК за развитието на България и останалите членки от Европейския съюз.
Световната икономическа криза имаше опустошителен ефект върху българската икономика, но в същото време коригира някои от дисбалансите, като голямата инфлация и търговкия баланс, смятат експертите.
През четвъртото тримесечие на 2009 г. понижението на брутния вътрешен продукт (БВП) се ускори и достигна 6,2% при 5,4% през предишното тримесечие.
Според ЕК тези резултати са свързани също със слабото вътрешно търсене, повлияно от тежките условия за получаване на кредити, от намаления приток на чужди инвестиции, балансови промени и други фактори.
В резултат на спада бюджетният баланс от плюс 1,9% от БВП през 2008 г. премина на минус 3,9% от БВП, тъй като приложените мерки за намаляване на разходите и повишаване на събираемостта на данъците се оказаха недостатъчни да компенсират значителното свиване на приходите.
Все пак взетите мерки спомогнаха да се консолидира финансовото състояние и да се избегне натрупването на много по-голям бюджетен дефицит, се отбелязва в прогнозите.
В тях се посочва също, че използването на държавните финанси като възможност да се намалят отрицателните последствия от кризата е било ограничено с оглед да се запази маркоикономическата стабилност.
Заради продължаващото слабо вътрешно търсене българската икономика вероятно ще започне да се възстановява към края на 2010 г. под въздействието на международната икономическа среда.
Очаква се двигател на възстановяването към края на 2010 г. да бъде износът, а след началото на 2011 г. да се раздвижи и вътрешното търсене.
Като посочва, че в България са взети мерки за намаляване на бюджетния дефицит, Европейската комисия прогнозира, че ако няма промяна в тази политика и след предпазлива оценка на ефекта мерките, държавният дефицит през 2010 г. би трябвало да бъде от порядъка на 2,75% БВП.
Някои от бюджетните компоненти предизвикват съмнения
При неблагоприятни развития на трудовия пазар социалните разходи биха могли да надхвърлят заложените в бюджета за 2010 г.
Намаляването на капиталовите разходи пък може да засегне потенциала на икономиката и възможностите за растеж в средносрочен план, въпреки че това е важно за запазване на контрола върху държавните разходи.
Освен това евентуално замразяване на заплатите и на пенсиите би могло да се отрази
отрицателно на вече слабото вътрешно търсене и да предизвика по-нататъшен спад в приходите от непреки данъци, отбелязва Европейската комисия.
ЕК повиши очакванията си за растежа на затруднената икономика на еврозоната тази година въпреки дълговата криза.
От комисията отбелязват, че свиващите се икономики на Гърция, Испания и Ирландия ще дърпат района надолу.
Очаква се икономиката на еврозоната да нарасне с 0,9% през 2010 г.,
което е повече от прогнозираните през ноември 0,7%.
ЕК очаква рецесия от 3% през тази година в Гърция спрямо свиването на икономиката й с 0,3%, прогнозирано през ноември.
През 2011 г. Брюксел предвижда отново рецесия от 0,5%.
Брюксел е преразгледал към леко повишение предишните си прогнози за растежа през 2010 г. на Испания и Португалия, очаквайки за първата рецесия от 0,4% и за втората страна - нарастване на икономическата активност с 0,5%.
Испания не се нуждае от финансов спасителен пакет, какъвто получи Гърция,
заяви еврокомисарят по икономически и валутни въпроси Оли Рен, отхвърляйки пазарните спекулации.
Няма нужда да предлагаме финансова помощ на Мадрид, каза Рен пред репортери, след като представи икономическите прогнози на комисията за 2010 и 2011 г.
Рен разкритикува ожесточените спекулации на пазара, че ситуациите в Испания и Португалия са сравними с тази на Гърция.
