49% от българите имат наднормено тегло или затлъстяване. Едва 35% обаче смятат, че са по-дебели от нормалното. Това сочи национално социологическо проучване, направено от агенция МБМД в периода 30 март-4 април. Анкетирани са 1302 граждани над 14 години.
Застрашителна тенденция е, че вече все по-млади хора, включително тийнейджъри, имат този проблем, който се усложнява с възрастта и води до сериозни заболявания, като
сърдечно-съдови, диабет и психологически дискомфорт
Във възрастта между 14 и 17 години наднорменото тегло и затлъстяването е 14%, между 20 и 29 години е 28%, между 30 и 39 години - 37%, между 40 и 49 години - 57%, а над 50 години е 65%.
Сериозна е зависимостта между образованието на изследваните и затлъстяването. По-високо образованите обръщат сериозно внимание както на външния си вид, така и на здравето си.
Сред висшистите 43% са с наднормено тегло, при хората със средно образование - 45%, а с ниско образование - 55%. Има едно изключение и това са ромите, които са най-слаби, но там обясненията са от генетичен характер.
В зависимост от населеното място, в столицата е най-нисък процентът
на хората с наднормено тегло - 39%. В областните градове е 45%, в по-малките градове - 48%, а в селата - 55%.
Наднорменото тегло и затлъстяването са най-характерни за хората в Северозападна България. Там с подобни проблеми са 63% от населението. Следват областите на Пазарджик, Пловдив, Смолян, където 60% от хората са засегнати. Най-малко са дебелите българи в регионите на Русе и Ловеч - 43%.
Като цяло по-малко са пълните хора в големите градове, отколкото в селата, показват още данните. Разликите в отделните райони се дължат най-вече на демографската им структура, както и на различния начин на живот в малките и големи населени места.
Мъжете са по-дебели от жените,
сочи още изследването. 52% от силния пол са с повече килограми от нужното. При българките този дял е 46%.
Проблемът с теглото е по-характерен за по-бедните граждани - 54%. Процентът на по-пълните сред хората със средни доходи е 43, а при тези с високи - 47%.
Разлика има и според етническата принадлежност. Половината от българите и турците са с наднормено тегло, докато при ромите този дял е едва 38%. Социолозите си обясняват това най-вече с по-ниската възрастова структура на ромските общности.
Липсата на движение, неправилното хранене и стресът са основните причини за силното разпространение на наднорменото тегло и затлъстяването, сочат още данните.
1/3 от българите не извършват физически натоварвания в ежедневието си, нито спортуват. При останалите 2/3 40% вършат градинска работа, а 20% се разхождат.
Реално спортуват едва 10% от българите
6% бягат, а 4% ходят на фитнес, като в същото време обаче всички си похапват добре. 55% смятат обяда за основно хранене, а едва 9% смятат, че това е закуската.
Все повече нараства и дела на хранещите се навън - те са 1/3. Повечето от тях са млади хора, добре образовани, предимно българи, които живеят в столицата. При 57% от тях причината за храненето навън е липсата на време, а при 29% - нуждата от делови контакти.
Менюто на българите също не е здравословно
37% от хората подбират храната си според вкусовите й качества, а не според това дали е полезна. За 48% закуската включва кафе, при 43% - готови тестени закуски. Почти 1/3 вечерят предимно със салата, пържени картофи и скара. На обяд този процент е по-малък.
43% от българите ядат и между основните хранения. Обикновено те похапват вафли, шоколад и солети. На празници 25% преяждат, а по време на стрес това прави всеки осми.
Излишните килограми водят до естетически и здравен дискомфорт, сочи още изследването. Половината от хората с наднормено тегло не се чувстват физически добре, а 1/5 смятат, че не изглеждат добре.
Всеки 13-и не може да носи дрехите, които иска, всеки 14-и пък да си върши работата, както желае. Въпреки тези проблеми дялът на хората с наднормено тегло, които са опитвали да отслабнат, е нищожен.
20% от българите са пробвали да намалят теглото си
Сред тях обаче са представители на четирите групи според индекса на телесна маса. Оказва се, че всеки пети с поднормено тегло е пробвал да отслабне, при хората с нормално тегло този процент е 12, при тези с наднормено - 25, а при затлъстелите - 33.
Най-честият способ за редуциране на килограмите се оказват диетите, но ефектът не е голям. Едва 28% са казали, че са постигнали резултат за по-дълго време.
Резултатите от Националното проучване за наднорменото тегло показват, че българите все още не осъзнават сериозността на този проблем. През следващите години се очаква броят на хората със затлъстяване да се увеличава, защото населението застарява. Това налага да се промени нагласата на българите към здравословното хранене и начин на живот, смятат от МБМД.
Наскоро британски учени изолираха ясен признак на генетическата предразположеност към наднорменото тегло. Екип от Оксфордския университет и Медицинското училище в град Ексетър, югозападна Великобритания, са установили статистическата зависимост между броя на последователността на гена FTO в човешката ДНК и затлъстяването. Те са анализирали данните от 40 хил. души.
Хората, които имат поне веднъж този ген в своето ДНК, са с 30% по-предразположени към наднормено тегло, отколкото останалите, а при тези, в които той се среща два пъти - с 67%. Средно последните са тежали с по 3 кг повече, отколкото хората без такъв ген.
Последователността на гена FTO е била открита за пръв път сред хора, които страдат от захарен диабет от втори тип. Тази болест се проявява при хора над 40 години. Тя много често се съпровожда и от затлъстяване.
