М ощите на френската национална героиня от XV век и светица на римокатолическата църква Жана д'Арк всъщност принадлежат на египетска мумия, пише научното сп. "Нейчър".
Миналата година патоанатомът Филип Шарлие получи разрешение от френската църква да изследва съхраняваните в музея в Шинон останки, които се състоят от човешко ребро, парчета овъглено дърво, 15-сантиметрова ивица ленен плат и котешка бедрена кост.
Последната се свързва със средновековния обичай да се хвърлят черни котки в огъня на кладата, на която се изгарят обвинените в магьосничество.
Екипът на Шарлие използвал всевъзможна техника за анализ на останките, включително масова, инфрачервена и атомна спектрометрия, елекронна микроскопия и поленов анализ.
Решаващ обаче се оказал необичайният му ход да покани като експерти двама от най-прочутите "носове" на френската парфюмерийна индустрия, за да направят
анализ на миризмите, идващи от мощите на светицата
Всъщност този анализ бил последният хит в палеопатологията.
Без да знаят на кого принадлежат останките, двамата експерти по ароматите Силвен Делакур и Жан-Мишел Дюрие трябвало да ги подушат заедно с още девет проби от кости и косми от лабораторията на Шарлие. Те нямали право и да се консултират по между си.
Специалистите установили аромат на ванилия, който не би трябвало да се долавя сред букета от миризми, излъчван от мощите.
Ваниловият мирис обикновено се отделя при естественото разлагане на тялото, следователно би трябвало да се усеща при подушване на мумия, а не на останките на някой, който е бил изгорен.
Сп. "Лайв сайънс" обобщава останалите доказателства на експертите така:
Микроскопският и химическият анализ на черната кора по човешкото ребро и по котешката бедрена кост показали, че тя не се е образувала в резултат на горене, а има връзка с дървесните смоли, битума и химикали като малахит, използвани от древните египтяни при балсамиране;
Лененото платно не е от дрехите на светицата, а отговаря на характеристиките на плата, с който се обвиват мумиите;
Сред мощите имало големи количества боров полен. По времето на Жана д'Арк в Нормандия нямало борове, но затова пък египетските жреци ползвали борова смола при балсамирането;
Резултатите от радиовъглеродното датиране показват, че останките са от периода между III-VI век пр.н.е. Жана д'Арк е изгорена на кладата през 1431 г. Спектрометричният анализ също доказва, че човешкото ребро, котешката бедрена кост и дървото са характерни за египетските мумии от този период.
Египетските мумии били използвани от средновековната фармацевтика като средство за лечение. Това обяснявало защо мощите били намерени през 1867 г. в стъклен буркан на тавана на парижка аптека.
През същия период във Франция средновековната героиня била преоткрита от историците и издигната в национален мит. Вероятно тогава неизвестен фалшификатор е сложил надпис върху буркана, който гласи: "Останки, намерени под кладата на Жана д'Арк, девицата на Орлеан".
