Б ългария за нас е приятелска и съюзническа страна, каза на брифинг министърът на външните работи на Турция Ахмет Давутоглу, който е на официално посещение в София.
По време на визитата си той се срещна с колегата си Кристиан Вигенин, с премиера Пламен Орешарски, президента Росен Плевнелиев и с председателя на Народното събрание Михаил Миков.
На излизане от Президентството той беше посрещнат от депутати от „Атака“, които издигнаха плакати „Не на Турция в ЕС“ пред него. Народните представители бяха планирали акция и след срещата на Давутоглу с Миков, но часът ѝ беше променен и акцията пропадна.
След срещата си с Вигенин, Давутоглу каза, че много малко са страните, които имат толкова близки отношения като България и Турция, а напоследък тези отношения се развиват още по-интензивно. Смятаме, че имаме общо бъдеще, перспектива, и че сме
равноправни, суверенни съседни държави, които се уважават взаимно и трябва да развиваме своята обща международна перспектива,
каза Давутоглу. Той очерта енергетиката, транспорта, търговията, инвестициите, туризма, земеделието като области с потенциал за сътрудничество, който трябва да бъде реализиран в интерес на двете страни. Турският външен министър отбеляза предстоящото през март подписване на споразумението за интерконекторната газова връзка. Във връзка с транспорта, Давутоглу отбеляза, че Турция е врата към Азия за България, а страната ни – към Европа за Турция. Затова смятам, че проблемите в областта на транспорта ще бъдат разрешени, посочи той.
В отговор на въпрос за превозвачите, Ахмет Давутоглу коментира, че транспортните министри на двете страни са имали детайлна среща и е отбелязан голям напредък по проблема. Министърът засегна също въздушния и морския транспорт, като отбеляза, че трябва да се създаде общо транспортно пространство и да бъдем свързани с другите съседни държави.
Трябва да има споразумение за създаване на културни центрове, посочи Давутоглу. Той определи „турскоговорящи сънародници“ в България като мост в двустранните отношения, както по думите му и изселилите се в Турция са мост за приятелството между двете страни.
Министърът посочи, че нападението срещу джамията в Пловдив на 14 февруари е било голямо огорчение за турската страна, но благодари на българските власти за взетите мерки. Турският външен министър каза още, че за българското наследство в Турция се работи съвместно и би трябвало по същия начин да се работи и в България.
В отговор на въпрос министър Вигенин посочи, че до дни се очаква подписването на споразумението за тристранния граничен център. Продължават преговорите по споразумението за съвместно наблюдение на границата.
България като страна член на ЕС подпомага процеса на реформи и преговорите на Турция за членство в ЕС,
каза Вигенин.
На срещата в Президентството държавният глава Плевнелиев и Давутоглу са се обединили около позицията, че България и Турция ще продължат да работят за развитието на отношенията на добросъседство и за повече свързаност между държавите от Югоизточна Европа, съобщиха от прессекретариата на президента. Верният подход е да търсим
заедно решенията на общите за страните ни въпроси,
е подчертал Плевнелиев, който е приветствал отговорното отношение на правителствата на България и Турция за преодоляване на проблемите, които срещат транспортните компании от двете страни.
Турция се стреми към открити и прагматични отношения със своите съседи и ще насърчи повече свои компании да инвестират в България, е посочил по време на срещата Ахмет Давутоглу. Според него двете страни имат реален потенциал да увеличат значително както равнището на двустранния стокообмен от 3 млрд. евро годишно, така и на взаимните инвестиции. „Днес инвестициите от Турция в България са 2 млрд. евро, а географската близост и приятелските отношения между двата народа предполагат съвсем други нива“, е заявил Давутоглу.
Свързването на транспортната и енергийна инфраструктура в Югоизточна Европа е приоритет и за България, и за Турция, е било отбелязано още по време на срещата. В България предстои завършването на АМ „Марица“, а страната ни има амбицията да изгради и високоскоростна железопътна линия, която да ни свърже с модерната железопътна система, която се изгражда в Турция, е отбелязал държавният глава. Значението на проектите за пренос на енергоресурси от Каспийския регион и Средна Азия към Европа, които имат своя принос за енергийната диверсификация и сигурност, също са били отбелязани от Плевнелиев и Давутоглу.
Обща е била оценката, че проявите на ксенофобия и религиозна нетърпимост са недопустими и трябва да срещнат категоричен отпор от страна на институциите.
Пред турския външен министър премиерът Пламен Орешарски е отбелязал, че между България и Турция има потенциал за по-нататъшно сътрудничество. Турция е голяма икономика, голям пазар и източник на инвестиции, е казал той, съобщава пресслужбата на МС. Премиерът е изтъкнал добрите отношения между двете страни и огромните възможности в икономически план. По време на разговора е отчетена възможността
стокообменът между България и Турция да нарасне два пъти.
Двамата също са обсъждали темата за превозвачите и е била отбелязана направената крачка за решаване на проблема. Турският външен министър е изразил надежда, че ще бъде намерено трайно решение на въпроса. „Всяка кола, която минава през границата, създава икономическо оживление“, е подчертал той. Премиерът Орешарски е изтъкнал, че българските и турските превозвачи са сред най-конкурентните в Европа и ще има по-голяма полза, ако си партнират, вместо да спорят.
Според турския външен министър засилването на междусъседските икономически отношения е възможност да се излезе от кризата. В рамките на срещата е била отбелязана и темата за бежанската вълна.
При срещата си с Миков Давутоглу е определил българо-турските отношения през последните 25 години като
„История на успеха“.
От историята трябва да вземем не противоречията, а поуките, е допълнил той и е подчертал, че и в двете страни днес е налице воля за надграждане на отличното двустранно сътрудничество. Председателят на Народното събрание е заявил, че именно добросъседството и партньорството са най-вярната перспектива за бъдещето на българо-турските отношения. Вярно е, че историята е учител, но тя може да бъде и лош учител на народите, е отбелязал той. Трябва да подобрим и да развиваме потенциала на регионалните формати на сътрудничество – по линия на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа и Черноморското икономическо сътрудничество, е допълнил председателят на Парламента.
Сред обсъдените теми по време на разговора е била и темата за бежанците, като е била споделена позицията, че тя е общо предизвикателство, което изисква разумен подход и международна солидарност.
Днес стана ясно също, че до българския президент Росен Плевнелиев е изпратено
отворено писмо от Дружеството за култура и служба на българските изселници в Истанбул.
В него се изказва притеснение от действията на крайнодесните представители в българския Парламент с оглед на предстоящите избори за Европейски парламент и Дружеството се обявява против идеите за неучастие на изселниците в тези избори.
„Много отблизо следим политическите действия и събития в родината ни – Република България“, се посочва в писмото, подписано от председателя на Дружеството Рафет Улутюрк.
„Ние, подложените на асимилация от комунистическия тоталитарен режим в периода до 1989 г. и прокудените от родината си над 800 хил. български граждани от мюсюлмански произход, чийто майчин език е турският, все още се чувствуваме неразделна част от нашата родина Република България“, пише в текста.
Изселниците изтъкват, че въпреки издевателствата, никога не са злепоставяли България пред европейската и световната общественост и никога не са търсили възмездие, „съзнавайки, че тези действия върху нас бяха продукт и бяха упражнявани от лидерите на тоталитарния режим“. „От друга страна, много добре си знаем правата, произхождащи от международните норми и конвенции за правата на човека, които са ратифицирани и от Република България“, се изтъква в отвореното писмо до президента.
„Ние с нищо не сме заслужили и не заслужаваме да бъдем лишени от конституционните ни права“, посочва изселническото дружество. „Имайки предвид предстоящите избори за ЕП, сме притеснени от действията на крайнодесните представители в българския парламент и сме абсолютно против техните предложения относно неучастието ни в тези избори. Искаме да се възползваме от правата си, давани ни от Конституцията на България, а именно чл. 26 ал.1; чл.35 ал.1, 2; чл.42 ал.1, 2, 3. Закони, противоречащи на конституцията, не могат да бъдат приети в една нормална правова държава“, пише още в текста. Писмото завършва с уверението, че „българските изселници ще подкрепят усилията на българския президент за благоденствието на България и възтържествуването на трайния граждански мир по пътя към изграждането на модерна европейска България“.
