Н овият закон за Министерството на вътрешните работи, внесен от Министерски съвет, е приет на първо четене във вътрешната комисия на Народното събрание.
"Имаше различни коментари, бележки по текстовете. Предстои второ четене. Ще има възможност всички тези бележки, допълнения и промени в текстове да бъдат обсъдени и реализирани между двете четения”, каза вицепремиерът Цветлин Йовчев пред журналисти в парламента.
"Имаше различни мнения по това необходим ли е нов закон или трябва да се поправя старият, по отношение на фигурата на главния секретар и дали трябва да бъде уредена по този начин, дали трябва да разделяме главните дирекции на „Охранителна” и „Криминална” и други въпроси”, обобщи Цветлин Йовчев.
Законопроектът предвижда висшата професионална длъжност в министерството – главният секретар - да се назначава от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи. Досега това ставаше с указ на президента и промяната предизвика коментари и протести през декември.
В законопроекта за МВР разделяме функциите на политическото от професионалното ръководство, заяви Йовчев.
"По този начин министърът на вътрешните работи няма да има възможност да се намесва пряко в оперативната дейност, да влияе върху решенията, разследванията и резултатите от тях, включително и върху решенията дали да се използват СРС или не. Министърът на вътрешните работи ще работи по създаването на политики, по тяхното реализиране и по контрола за това дали те се изпълняват”, заяви Йовчев.
Вътрешният министър Цветлин Йовчев обясни в края на миналата година, че няма никаква логика в момента в МВР професионалната фигура да се назначава от президента. Той добави, че редът в момента е заложен веднага след прехода, когато МВР беше военизирана структура и главният секретар беше с генералско звание, за което беше необходим указ от президента.
"Представете си в момента, ако оставим възможността главният секретар по никакъв начин да не зависи от Министерски съвет, то тогава може да се получи ситуация, в която на чисто политически принцип може да се получи разделение, което да блокира министерството. Имаме такива случаи в историята. Дайте ми аргумент за това главният секретар да се назначава по този механизъм, който е в момента”, посочи днес вицепремиерът.
"Президентската институция няма отговорности по отношение на резултатите от дейността на МВР и изпълнението на политиките на правителството, а има правомощия по назначаването”, каза още Йовчев.
По думите му президентът е изразил мнение, че Националната разузнавателна служба трябва да премине към изпълнителната власт. "Трябва да се знае кой носи тази отговорност. Не може да се оставят правомощия без да има отговорност”, подчерта Цветлин Йовчев.
С промени в структурата пък на мястото на съществуващата Главна дирекция "Национална полиция" се създадат две главни дирекции - "Криминална полиция" и "Охранителна полиция".
Като мярка за подобряване на противодействието срещу битовата престъпност се въвежда фигурата на "извънщатния сътрудник". Предвижда тези хора да подпомагат полицейските органи в борбата с престъпността и опазването на обществения ред. На извънщатните сътрудници не се предоставят полицейски правомощия, се казва в мотивите към законопроекта.
Предлагат и промени в законовата регламентация на държавната служба в МВР. Премахват се категориите за държавните служители и съответните им специфични наименования.
Предвижда се ново изключение на несъвместимостта с държавната служба в МВР и се създава възможност да се извършват дейности при условия и по ред, определени с наредба на министъра на вътрешните работи. Така е записано, че несъвместимост със служба в МВР не е налице при участие в юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност. Така полицаи могат да участват в проекти и програми, свързани с дейността на МВР и финансирани със средства на Европейския съюз.
Няма да се допусне конфликт на интереси с промените в Закона за МВР, категоричен бе Йовчев.
В коментар на текст от Закона за МВР, че служители на МВР могат да притежават акции на търговски дружества, той каза: "Не е точно така. Става въпрос за извършване на допълнителна дейност. Едната гледна точка е, че в много европейски държави това е разрешено и има строг регламент, така че да не се получи конфликт на интереси.
От друга страна са опасенията – при нашите специфични условия в България, при културата, която имаме, че това може да се изроди по един или друг начин. Това е въпрос, който трябва да се дебатира много внимателно. Ако законът бъде приет в този му вид, аз поемам ангажимента, че разработването на подзаконовия нормативен акт в тази посока ще бъде много широко обществено обсъждан и ще бъдат взети всички гаранции, за да не се допусне конфликт на интереси”, подчерта Йовчев.
