И четвъртият вот на недоверие срещу правителството на Пламен Орешарски не мина.
Наложи се да се гласува да пъти, след като първият вот беше оспорен. Резултатите обаче бяха идентични.
И при второто гласуване вота подкрепиха 93 народни представители – цялата парламентарна група на ГЕРБ и трима от четиримата независими депутати.
Срещу вота, т.е. „за“ правителството, и при двата вота бяха 116 депутати.
"Атака" не участваше в гласуването.
Представителите на ГЕРБ напуснаха залата веднага след прегласуването.
„Енергетиката е тема, върху която трябва да се дискутира. Тя не е в добро състояние, в нея се натрупаха грешки сигурно датиращи от края на 80-те години“, заяви Орешарски след гласуването.
„В последната една година правителството беше принудено да вземе редица мерки за подобряване на състоянието на българската енергетика. Много от тях вече дават резултати.
Днес имаме значително по-балансиран пазар на електроенергия“,
подчерта премиерът Орешарски.
Той посочи, че е в ход и подготовката за либерализацията на пазара, която беше ненужно забавян през последните години.
„Напомням всичко това, защото когато четох мотивите на вота си направих труда да се върна една година назад и да прочета мненията на експертите. Същите тези мотиви важат в пълна сила за преди една година, когато на власт беше Борисов и ГЕРБ“, заяви премиерът.
Искането за вота – както и предишните три, беше внесен от ГЕРБ.
Мотивът беше „провалът в сектор „Енергетика“.
Първоначално дебатите по него трябваше да се проведат на 23 май – два дни преди изборите за Европейски парламент, но заради липса на кворум в пленарната зала бяха отложени за 28 май.
Над пет часа в сряда народните представители от всички парламентарни групи дебатираха на тема „Енергетика“. Дебатите приключиха малко след 16,30 ч., а според закона гласуването трябва да се осъществи минимум 24 часа по-късно, поради което съдбата на правителството бе оставена за петък сутрин.
Няколко бяха основните мотиви на опозицията за вота на недоверие към кабинета „Орешарски“ –
липса на визия в енергийния сектор; груба намеса в работата на независимия регулатор ДКЕВР; огромна задлъжнялост и ниска ликвидност между всички участници в енергийната система; липса на прозрачност и публичност при взимането на решения в енергийния сектор и провал на проекта „Южен поток“.
