М узикантът Владимир Джамбазов е един от хората, открили, че фигурират в подписка на партия за Европейските избори, без да знае за това, съобщи БНР.
Пред радиото той каза, че освен неговото име в подписка на партията "Глас народен" на музиканта Светльо Витков фигурират имената на десетки хора от филхармонията, Ансамбъл "Софийски солисти" и щатния оркестър на Музикалната академия, без те да знаят. Той ще подаде оплакване до Комисията за защита на личните данни. Според него случилото се провокира низ от въпроси, на които някой трябва да отговори.
По-късно Илко Стоянов от "Глас народен" заяви пред БНР, че от партията по никакъв начин не са действали с умисъл и с цел да се компрометират определени хора: Някой определено има за цел малките партии, особено "Глас народен", която е позитивна партия, с изцяло позитивни послания, да бъде омърляна, окаляна в българската действителност по всевъзможни начини. А в конкретния случай можем спокойно да говорим за активно мероприятие.
Името на омбудсмана Константин Пенчев пък неправомерно е било вписано в списъка на ПП Национал-демократична партия за евроизборите.
За това сигнализира самият той по време на отчета на дейността на омбудсмана за 2013 г. Лидер на Национал-демократичната партия е настоящият независим евродепутат Димитър Стоянов, който замина за Европарламента от листата на „Атака” при предишния избор.
На електронната поща са постъпили над 100 сигнала от граждани. Те ще бъдат препратени до Комисията за защита на личните данни и прокуратурата, коментира в предаването говорителят на ЦИК Камелия Нейкова.
До обяд в Комисията за защита на личните данни са постъпили 16 оплаквания на засегнати граждани,
но сигнали продължават да постъпват, съобщи председателят на комисията Венета Шопова. По думите й, около 7-8 са партиите и коалициите, към които са насочени жалбите.
Гражданите, които са установили в сайта на ЦИК, че данните им са използвани без тяхно знание в подписки за регистрация на партиите за европейските избори, могат да подават сигнали до Комисията за защита на личните данни - по електронен път, по телефон или с лично депозирана жалба. Това каза Шопова в интервю за Дарик радио.
Партиите и инициативните комитети са регистрирани като администратори на лични данни и отговорността при доказана злоупотреба с лични данни е имуществена санкция от 10 хил. до 100 хил. лв.
В комисията вече са се оплакали както хора, които са изненадани от включването им в нечия партийна подписка, така и хора, които са се подписали за дадена партия, но името им фигурирало в списък на друга политическа сила.
„В рамките на днешния ден до обяд са депозирани вече 16 жалби от лица, които са направили проверка в сайта на ЦИК и са установили, че имената им фигурират в списъци на определени политически партии”, поясни Шопова. „Отговорността в случай на установена чрез съответните доказателства злоупотреба с лични данни е административно наказание имуществена санкция в рамките от 10 хил. до 100 хил. лв.”, допълни тя.
„Имаме случаи, при които самите лица казват, че са привлечени или са се подписали в повече от един списък или подписка. Говори се, но официално нямаме данни за такъв черен пазар на лични данни”, заяви още пред Дарик Шопова.
„Имахме една преписка, която стигна до прокуратурата и след това след това не се върна при нас като информация. По единични жалби, които сме разглеждали, сме стигали до определена политическа партия, която или сме санкционирали или сме издавали задължително предписание. Но от къде изтича голям обем лични данни не сме установили до този момент”, посочи тя.
По-късно днес Народното събрание избра за председател на Комисията за защита на личните данни Венцислав Караджов. Съставът на комисията се запълва от членовете Цанко Вълков Цолов, Цветелин Николов Софрониев, Мария Георгиева Матева и Веселин Ценов Целков. Новият председател и членове ще заменят веднага своите предшественици, чиито 5-годишен мандат изтече още през 2012 г.
Караджов е юрист, завършил Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1998 г. Бил е юридически съветник в Асоциация "Прозрачност без граници", работил е като съветник на министъра на вътрешните работи по международна дейност и борба с корупция през 2009 година, а през 2011 г. е избран и за член на ЦИК.
Действително има изтичане на лични данни, то трябва да бъде прекратено и да се провери откъде идва проблемът,
каза Караджов. Той декларира, че още тази вечер, най-късно утре сутринта, Комисията ще заседава и ще вземе решение какво да предприеме по скандала.
Моето лично мнение е, че следва да изискаме решението на ЦИК, с което е определила параметрите на техническа защита и да установим дали нивото на сигурност е достатъчно, посочи Караджов. Той вижда проблем в това, че с въвеждане на ЕГН може много лесно да бъде проверена информация, която е за друго лице. Това за мен е нарушение на закона за защита на личните данни и комисията следва да вземе много бързо отношение, да препоръча въвеждане на допълнителни технически възможности за защита на личните данни на избирателите, добави Караджов.
Председателят обаче уточни, че органът за защита на личните данни би следвало да санкционира, доколкото има нарушения, администраторите на лични данни и лицата, които ги обработват, но не може да направи нищо за вече незаконосъобразно събраните подписи, защото това вече е престъпление. Проблемът, според него, е в това дали ЦИК е предприела всички възможни способи за защита на данните, тъй като, обявявайки ги по този начин - чрез дистанционен достъп през интернет, от една страна, създава възможност избирателите да установят дали са подкрепили една партия при регистрация, но от друга, има и възможност за злоупотреба. Според Караджов обаче са допуснати по-ниски нива на техническа защита, би следвало да бъдат коригирани и Комисията ще направи и своите препоръки.
"Радвам се, че хората са се възползвали от възможността да проверят дали коректни фигурират в подписките
на партиите, която дава новият Изборен кодекс. Така ще стане ясно как партиите събират своите подписи за регистрация, а също така и за иницииране на референдум, където за няколко дни по необясним начин се събират стотици хиляди подписи". Така основният автор на новите изборни правила Мая Манолова коментира скандала, който избухна след отварянето на възможността всеки български гражданин да провери чрез своето ЕГН дали фигурира неправомерно в дадена партийна подписка.
Проверката на подписите в подкрепа на регистрация на партия за изборите ще подейства отрезвяващо и очистващо за целия политически пейзаж, прогнозира зам.-председателят на парламента. Манолова заяви, че не счита за нормално у нас да има регистрирани 300 партии и да се стига до парадокси, при които някои от тях събират повече подписи за регистрация, отколкото гласове по време на изборите.
"ЦИК работи, новите изборни правила действат по много добър начин. Надявам се, че това ще бъде оценено от българските граждани. Без разправии бяха назначени ръководствата на РИК, като за първи път няма монопол на една партия. Това са стъпки, които осигуряват повече честност, обективност, безпристрастност на изборния процес", добави Манолова. По думите й правилата, отнасящи се за събирането на подписи, са записани в Закона за личните данни и трябва да се спазват, а в случаи на нарушения да има ясен контрол и санкции. "Комисията за личните данни би следвало по-активно да влезе в изпълнение на своите задължения", категорична бе Манолова.
Тепърва ще се види за какъв обем от злоупотреба става дума и ще се предприемат съответните действия, посочи тя. Тезата, че скандалът около списъците показва, че новият Изборен кодекс е по-добър, защити и депутатът от ДПС Мустафа Карадайъ. Според него
големите партии, които имат достатъчно привърженици нямат нужда от спекулации
и машинации за списъците и прогнозира, че сериозните партии няма да имат нарушения. "Това не може да остане без последствия, това е фалшификация на подписи и прокуратурата също може да се занимава с темата", завърши Карадайъ.
