П аметникът пред Националния дворец на културата (НДК) в столицата ще бъде преместен в Южния парк, а на негово място ще бъдат възстановени мемориалните плочи на първи и шести полк, които са били на това място до 1977 г., когато започва строежът на НДК.
Решението ще бъде взето на редовното заседание на Столичния общински съвет в четвъртък.
Авторът на монумента „1300 години България“ – Валентин Старчев, определи решението за несъстоятелно и изрази учудването си, че творбата му ще се бъде преместена в Южния парк.
Пред БНТ той коментира, че този паметник е важен не само за София, но и за цяла България.
„Паметникът се прави в чест на дадено събитие, на загинали за кауза хора, т.е.
той не е госпожица за харесване, а нещо, за което хората трябва да мислят, да се възпитават и т. н.“,
коментира Старчев аргументите, че творбата му няма добър естетически вид.
Според автора най-разумно е да се обнови паметникът или да му се даде възможност като автор да предложи проект как да се довърши.
Зам.-кметът по културата в Столична община Тодор Чобанов посочи, че такава възможност на автора е била дадена още преди две години. Проектът му е все още на сайта на общината, а доскоро е бил окачен и на оградата около самия паметник.
Предложението обаче получило 3 хил. негативни коментара и затова от общината преценили, че няма да бъде изпълнен.
„Не отричаме достойнствата на паметника, но в момента това не е произведението на проф. Старчев, то няма добър естетически вид и не се харесва“, обясни Чобанов.
Вносители на предложението са общинските съветници Михаил Владов, Орлин Иванов, Малина Едрева, Борислав Бориславов и Прошко Прошков. Авторите на доклада посочват, че мемориалните плочи на загиналите над 3 хил. войници в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война са премахнати през 1977 г., когато започва строителството на НДК. Те са представлявали три стени във формата на буквата „П“, а на специални табели са били изписани имената на загиналите за отечеството. Открити са през 1934 г. от цар Борис Трети.
Привържениците на идеята за възстановяване на паметните плочи изтъкват мотива, че това е морален акт, който всички българи дължат на воините, жертвали живота си за страната. Идеята за възстановяване на военния мемориал среща големи адмирации сред гражданите, сред военно-патриотичните организации, Министерството на отбраната, Националния военноисторически музей, който публикува за първи път на сайта си 2 982 имена на загинали от Първи и Шести пехотен полк.
