З озана и Елиас знаят от опит, че ги отличават само когато заговорят на езика от Камишли, Сирия. От една година двамата са семейство.
Историята им обаче не е за любовта между двама млади, а за това как кризата на човечност може да узакони съжителството между непознати,
разказва Нова ТВ.
Елиас стига в София преди две години. Осъзнава, че името „Враждебна” на центъра за настаняване, отговаря на отношението към бежанците. Шест месеца обикаля и останалите центрове – като доброволен преводач.
Подкрепа му предлагат от културния отдел на испанското посолство – заради перфектния му език. „Предложиха да ми наемат жилище, отказах. Не съм просяк”, сподели той.
Работодателите на Елиас и Зозана от международен кол център оценяват високо различните езици, които двамата владеят. Този плюс обаче не работи на улицата.
„Всички са много мили, докато не разберат, че съм от Сирия.
Когато говоря на испански, се смеят с мен, но като заговоря на арабски или кюрдски, физиономиите им се променят”, твърди Елиас.
Двамата живеят 16 години в един град в Сирия, неговото бягство от режима съвпада с нейното следване в София, двамата започват работа в една и съща фирма, но въпреки всички съвпадения, си остават непознати.
„Запознахме се в автобус в градския транспорт, като и двамата се прибирахме от работа, Елиас ме заговори на кюрдски, просто от нищото. Реакцията ми беше малко детинска, почнах да се смея”, разказа Зозана.
Елиас не иска детето му да се роди в страна, в която още не се чувства приет. Но иска да останат тук. „България е първата страна, която ни събра”, подчерта Зозана.
Повече по темата, гледайте във видеото:
