Те се наричат Destructivе Creation, група от деветима души между 17 и 21 години.
Групата стои зад предизвикалия буря в обществения живот на страната проект "В крак с времето".
На 17 юни столицата се събуди с изрисуван с американски комикс герои паметник на Съветската армия.
Прокуратурата образува следствие срещу неизвестен извършител, а форум "България-Русия" плати за почистването на паметника. Боята от монумента беше свалена през нощта.
Така и не се разбра кои са авторите на проекта.
В новия си брой списание "Едно" публикува интервю с тях, като запазва анонимността им.
Всичките деветима младежи от Destructive creation се занимават с изкуство.
"Основната ни идея беше да покажем, че когато Съветският съюз е бил на власт, сме се борили да бъдем най-добрите комунисти, а откакто живеем в демокрация, се борим да бъдем най-добрите демократи, американци", обяснява един от художниците.
"Това, което изобразихме с изрисуването на паметника, е българската политика, която се нагажда винаги спрямо посоката на вятъра, без значение дали това засяга пряко интересите ни", казва друг.
"Както навремето родителите ни са израснали с героите на Червената армия, така ние израснахме с американските комикс герои", добавя той.
Художниците казват, че за тях паметникът не е символ на комунизма.
"Избрахме този паметник, защото той се беше обезценил до голяма степен. Има много хора, които искат на негово място да се построи нещо друго, а това е най-голямата глупост, която може да се направи", обясняват те.
"Част от провокацията да се случи това нещо беше, че този паметник отдавна не символизира това, което предишните поколения свързват с него. Той отдавна е загубил значението си като символ на руската армия.
Около паметника могат да се видят подпийнали младежи и всякакви други неприятни гледки, но също така той е и свърталище за младите артисти.
Това е място, което заради разположението си се е превърнало в зона между центъра и Борисовата градина, двете места, които са важни за хората около нас", казват авторите на проекта.
Повече от интервюто можете да прочетете на сайта на Edno.bg, а пълният му текст ще бъде публикуван в броя на списанието, който излиза на 17 септември
