Н а днешния ден - 14 октомври, православната християнска църква посвещава на преподобна Параскева или Петка Българска
Имен ден празнуват всички, носещи имената Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.
Петковден е един от големите народни празници, с които българите отбелязват края на топлото време и настъпването на зимата.
Обикновено на Петковден става и заплождането на домашните животни, известно сред народа като “мърлене” или “овча сватба”.
Докато трае заплождането, жените не бива да подхващат никаква работа - не плетат и не шият, не перат и не месят тесто, за да се роди здрав и пъргав добитък. Затова пък след оплождането на овцете те изпичат пресни пити, които раздават помежду си из махалата.
Зимният Петковден не е само празник в чест на св. Петка (Параскева) като закрилница на децата, но и дава началото на почитта към покровителя на семейството и рода.
Народът отбелязва този ден като начало на зимните празници - правят се оброчни курбани и сборове.
Жените раздават питки за здравето на животните.
Св. Петка покровителства брака и плодовитостта.
В народните легенди светицата се смесва и с духа - покровител на къщата и семейството (затова се явява като змия - пазителка на дома).
На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка.
Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата.
На обредната трапеза трябва да присъстват овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми.
Любопитно поверие е, че
от Петковден до Димитровден (26 октомври) не се работи с вълна, не се крои и не се шие – вярва се, че ако човек облече дреха, шита между тези два големи празника, ще се разболее.
