Е дна трета от българите живеят в тежки материални лишения, а една пета са бедни, според НСИ. Най-разпространена е бедността в областите Кърджали и Пазарджик.
Трябва да се има предвид, че НСИ определя за граница на бедността месечен доход от 323.75 лв. на човек от домакинство. Много е спорно дали четиричленно семейство може да се издържа с 1 300 лв. на месец.
В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност се увеличава с 13.2%, а относителният дял на бедното население се покачва с 0.8 процентни пункта.
По-тревожното е, че през 2014 г. делът на бедните от работещите българи нараства спрямо предходната година с 2.1 процентни пункта до 9.3%. При работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е около три пъти по-висок от този при работещите на 8-часов ден.
Образователното равнище до голяма степен определя достъпа до по-добро кариерно развитие и по-добре платена работа и оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица.
Бедността на потребителите е снованата причина за слабия инвестиционен интерес към България.
Заради ниските доходи, по-голямата част от потребителското търсене е насочено към стоки и услуги от първа необходимост, докато продуктите в по-висока добавена стойност са се превърнали в привилегия.
Единственият начин това да се промени е да се повишат доходите, но при малкия пазар единственото конкурентно предимство на икономиката са ниските разходи за труд.
Този затворен кръг на ниски доходи и слабо потребление не е типично български проблем.
В развитието на всяка една икономика има два ключови момента. Първият идва, когато брутният годишен национален доход, разпределен на човек от населението, надхвърли границата на бедността. Тя условно може да се определи като 1 000 долара, претеглени през паритета на покупателната способност по цени от 2005 година. Тогава икономиката се превръща от аграрна в развиваща се.
Вторият ключов момент за икономика е, когато брутният национален доход на човек надскочи 10 000 долара и ако той продължи да расте, икономиката става развита. Това е пътят извървян от Германия, САЩ и Япония.
Преминаването през тези два ключови момента от икономическото развитие обикновено е свързано с кризи и несигурност.
Има много примери в Африка как държави остават аграрни и не могат да влязат в пътя на индустриализацията. Това е капанът на ниските доходи. Капанът, в който се намира България обаче е на средните доходи.
Той е много труден за прескачане. През 50-те и 60-те години на XX век той щраква и за редица страни в Южна Америка, нито една от които не успява да го прескочи. В момента, например Аржентина за втори се опитва да се справи с това предизвикателство.
Гърция също се провали. За около десетилетие финансираните с дълг и европейски средства публични разходи създаваха илюзията, че страната е преодоляла капана на средните доходи. Но финансовата криза разкри истината, а именно, че Гърция все още е развиваща се икономика.
Турция в момента тества капана на средните доходи. През 2011 г. брутният национален доход на човек от населението в южната ни съседка надхвърли 10 000 долара.
В Китай това се случи през 2010 г. и оттогава светът очаква приземяването на китайската икономика, която постепенно се забавя.
Капанът е свързан с факта, че в даден момент разходите за труд достигат нива, при които инвестициите в производствен капитал стават по-изгодни от инвестициите в работни места. Но за да се случат тези инвестиции в технологии, заместващи хората, трябва да има търсене. В противен случай компаниите просто биха преместили бизнеса си там, където работната ръка е по-евтина.
България падна в капана през 2008 г. Тогава, по данни на Световната банка, брутният национален доход на човек надхвърли 10 000 долара. През 2009 г. икономиката на страната влезе в рецесия и оттогава е в застой. Едва през тази година тя започва да се съживява, но това става бавно с несигурен темп на растеж от около 2%.
Ключов момент за прескачането на капана на средните доходи са публичните разходи. Докато инвеститорите се колебаят държавата трябва да поддържа темпа на развитие на икономиката и да стимулира нарастването на доходите и разкриването на работни места.
Освен това за прескачането на капана на средните доходи е необходима стабилност, ефективен правов ред и конкурентна среда. Корупцията и несигурността правят развитието на икономиката много по-трудно.
България вече е падала в капана на средните доходи. Това става през 80-те години на XX в. Тогава високите разходи за заплати при субсидирана от държавата пълна заетост доведоха до икономическа криза и в крайна сметка до рухването на комунизма.
