Е миграцията вреди на България - най-умните българи са ни нужни тук, за да променят страната, а вместо това те я напускат, се казва в статия на политолога Иван Кръстев, публикувана в британския в. "Гардиън".
Въздействието на имиграцията от Източна Европа върху Великобритания предизвика там разгорещени дебати през последните години. Това обаче, което до голяма степен се подминава без внимание, е степента, в която имиграцията променя и обществата, от които идват мигрантите, пише Кръстев и цитира статистика на в. "24 часа", че през изминалите 23 години 3 млн. българи са напуснали България и са останали в чужбина, което е съществена демографска промяна за страна, чието население сега е малко над 7 млн. души.
Отбелязва се, че масовата емиграция на хора, чиято възраст най-често е между 25 и 50 години, нанесе огромна вреда на българската икономика и политическа система. Фирмите се оплакват от недостиг на квалифицирана работна ръка. Здравната система на България е лишена от кадърни медицински сестри, които могат да изкарат няколко пъти повече пари, грижейки се за някое семейство в Лондон, отколкото на нископлатена длъжност в някоя българска болница.
Повечето от най-добрите ни абитуриенти не кандидатстват в български университети, лишавайки ги от способностите си - след китайците българите сега са втората по численост чуждестранна студентска общност в Германия. И макар че повечето от напускащите възнамеряват да се върнат, прилагането на този план на практика често се оказва сложно. Малко вероятно е хората, които напускат родината си на млади години, да имат социални мрежи, които да ги привлекат обратно у дома, посочва авторът.
Кръстев завършва статията си с цитат на социологическо проучване по случай 25-годишнината от падането на Берлинската стена, в което се прави опит да се установят печалбите и загубите от посткомунистическия преход, както ги възприема обществеността. Резултатите бяха шокиращи за мнозина политици: огромното мнозинство от българите продължават да подкрепят членството на страната си в ЕС, но мнозина разглеждат последните две десетилетия по-скоро като провал, отколкото като успех, пише политологът. Те възприемат влизането на страната си в ЕС през призмата на деиндустриализация, нарастващото социално неравенство и корумпираните елити.
Все пак свободата на движението изпъква в изследването като единствения неоспорим успех от последните 25 години. Това е единственото нещо, заради което хората все още вярват, че ЕС има бъдеще. Което изправя лидерите на Европа пред дилема: ограничаването на свободата на движение може да помогне да се задържи Великобритания в ЕС, но крие риска да делегитимира европейския проект в очите на по-новите му членове, заключава Иван Кръстев.
