В исоката безработица в някои региони на България и по-доброто заплащане в чужбина карат всяка пролет хиляди българи да напуснат временно родината. Те се отправят към Германия, Гърция, Италия или към някоя друга страна от ЕС, където в продължение на няколко месеца работят по строежи, в туристическия бранш или пък в селското стопанство. С парите, които успеят да спестят, мнозина осигуряват оцеляването на своите близки в България.
Спонсори на държавата
Гурбетчийството става все по-важно за най-бедната членка на ЕС. По изчисления на икономиста Емил Хърсев, българите, работещи в чужбина, превеждат годишно между 800 милиона и 1 милиард евро към България. Почти същата сума се пренася в брой от самите гурбетчии при периодичното им връщане в родината. "Тези 2 милиарда евро, които представляват 5 на сто от целия БВП на България, са чист доход, готови пари за харчене, с които се плащат обществени поръчки. От тях обаче над 50 на сто заминават обратно към Западна Европа, тъй като с тях се заплащат услуги на европейски изпълнители и доставки", посочва икономистът. Той изтъква, че гурбетчиите внасят в националната икономика не само пари за издръжка на близките си и за спестявания, но и за инвестиции.
В интервю за Дойче Веле проф. Искра Христова-Балканска от Института за икономически изследвания при БАН уточнява, че паричните трансфери на по-квалифицираните български емигранти са доста по-значителни от сумите, които изпращат обикновените гурбетчии. "По-квалифицираните хора с професия обаче обикновено предпочитат да инвестират спечеленото в приемащата ги страна – за образование на децата, лична квалификация, собствено жилище, обзавеждане", изтъква тя. Проф. Христова-Балканска обобщава, че заселилите се трайно в чужбина емигранти и гурбетчиите се оказват основния източник на превежданите в България пари.
Легални и нелегални печалби
Сред гурбетчиите се откроява и една особено добре квалифицирана група - тази на лекарите, които работят в чужбина само по няколко дни. Особено често това се случва през уикендите, когато им се налага да заместят отсъстващи колеги или пък да попълнят дежурствата в тамошните клиники, след което се връщат в България със солидни суми. Според проф. Искра Христова-Балканска, за тези медици не е проблем да отсъстват дори цял месец от родината си, тъй като мнозина от тях имат договори с частни клиники в чужбина.
От чужбина в България постъпват и доста големи суми, спечелени нелегално. Голяма част от тях е заработена от проститутки. По данни на ГДБОП и прокуратурата, през миналата година на Стария континент са проституирали около 20 000 жени с български документи. Между 15 и 20 на сто от заработените от тях близо 2 милиарда евро годишно се връщат в страната. Съвсем отделен е обаче въпросът, че 90 на сто от тези пари отиват в ръцете на сводници.
Гурбетчиите и рисковете
Катя Рибарова от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ дели българските гурбетчии на няколко групи: заминаващи с трудов договор, пътуващи по линия на някоя агенция за временна работа и такива, които напускат страната на свой риск. "Най-често се получава разминаване между договорените и реалните условия на труд, заплащането на гурбетчиите е по-ниско в сравнение с това на тамошните работници, съществува и опасност от заетост в сенчестата икономика, особено в строителството и селското стопанство. Вярно, че сега вече разполагаме с европейска директива и променено вътрешно законодателство, които уреждат подобни казуси, но рискове винаги съществуват", казва експертката.
Междувременно неотдавна Българската агенция за инвестиции похарчи над 70 000 евро по европейската програма "Конкурентоспособност" за срещи с български емигранти и гурбетчии в 11 европейски страни. Целта е била да ги убеди да се върнат да работят в родината. Представители на агенцията съобщиха, че интерес към всяка от 13-те срещи са проявявали не повече от шейсетина човека. Резултатите тепърва предстоят.
криза, която тихо расте" />
