В се повече изследвания свързват ултрапреработените храни с редица здравословни проблеми, сред които затлъстяване, сърдечносъдови заболявания, диабет тип 2, психични разстройства и преждевременна смърт.
Няма обаче пълно съгласие сред учените, лекарите и диетолозите защо това се случва. Част от специалистите посочват високото съдържание на мазнини, захар, сол и калории, докато други смятат, че значение има и самата степен на индустриална преработка, пише Би Би Си.
Едно приблизително правило гласи, че за ултрапреработен може да се смята продукт с повече от пет съставки, сред които поне една, която обичайно не се използва в домашната кухня - например емулгатори, добавки или ароматизанти.
Проучвания показват, че повече от половината калории, които хората приемат във Великобритания, идват от ултрапреработени храни.
Д-р Крис ван Тулекен, който е писал книги и е създавал документални филми по темата, казва, че тези продукти са „почти невъзможни за избягване“, като дори храненето на собственото му семейство включва някои от тях.
Диетологът Мейв Ханан обаче предупреждава за „нарастваща истерия“ около ултрапреработените храни.
„Посланията са прекалено черно-бели - тази храна е добра, тази е лоша. Това само подхранва страха, а страхът от храната никога не е полезен“, казва тя.
Ханан подчертава, че дългият списък със съставки не прави даден продукт автоматично нездравословен и че хранителната му стойност е много по-важна.
Като пример тя посочва пилешките хапки. Някои от съставките им, чиито имена звучат сложно, всъщност са витамини, минерали или набухватели, които са тествани или одобрени съгласно британското законодателство за храните.
„Макар пилешките хапки да са добър източник на протеин, те съдържат повече мазнини и сол от обикновените пилешки гърди, затова бих ги консумирала умерено като част от балансиран режим“, казва Ханан.
Тя подчертава, че „една храна не прави режима ви здравословен или нездравословен“ и че по-важно е да се постигне баланс в храненето с течение на времето.
Проф. Дейвид Джулиан Макклементс, специалист по хранителни науки, също смята, че понятието „ултрапреработена храна“ не е добре дефинирано.
„Фокусирането върху самата преработка е донякъде подвеждащо. Не мисля, че това е основният проблем“, казва той.
Някои изследвания предполагат, че колкото по-преработена е храната, толкова по-лесно е човек да преяде с нея. Други я свързват с промени в чревния микробиом. Макклементс обаче смята, че няма категорични доказателства, че самата преработка неизбежно вреди на здравето.
Той посочва и удобството като важен фактор в съвременния начин на живот и смята, че целта трябва да бъде преработените храни да бъдат направени по-здравословни.
Ван Тулекен е на противоположно мнение. Той твърди, че хранителната индустрия „непрестанно използва технологии и наука“, за да прави продуктите „много трудни за спиране“.
„Хранителните компании много добре знаят как да правят здравословни храни. Причината да не го правят е, че това не е печелившо“, заявява той.
Според него са необходими по-добри етикети, които ясно да показват кои продукти съдържат големи количества мазнини, захар и сол.
Федерацията на производителите на храни и напитки във Великобритания отхвърля твърденията му и заявява, че индустрията е инвестирала милиони паунда в разработването на по-здравословни продукти. По нейни данни членовете ѝ са намалили солта, захарта и калориите в продуктите си с почти една пета през последните пет години.
Различните позиции показват, че спорът за ултрапреработените храни далеч не е приключил. Специалистите обаче подчертават, че отделен продукт сам по себе си не определя дали хранителният режим е здравословен - значение има цялостният баланс в менюто.
