П одслоняване в специални лагери, премахване на правото на джобни пари или кампания по места за убеждаване на мигрантите да не тръгват към Германия – чрез тези средства Германия отчаяно се опитва да намали притока на хората, търсещи убежище и идващи от балканските страни, разказва АФП. Взети заедно те съставляват около
половината от близо 300-те хиляди кандидати за убежище в Германия от януари досега.
През първите пет месеца на годината в Германия са пристигнали например над 32 хил. косовари, т.е. повече от сирийските бежанци.
Германия, главната европейска дестинация за мигрантите, очаква тази година рекорден брой от 500 хил. кандидати за убежище. Граждани от Балканите, често роми, те се надяват да намерят в Германия работа и по-добър живот.
Тези мотиви по закон им дават право на бежански статут, който се полага на хора, подложени на преследвания.
По-малко от 0,2% от молбите биват одобрявани, и то след дълги процедури.
Германия има трудности с настаняването на всички новодошли и с разглеждането на молбите. Затова се опитва да спре този поток. Германски представители изтъкват аргумента, че трябва да се прояви човечност към „истинските“ бежанци, като се започне от бягащите от войната сирийци.
„Големият брой имигранти, идващи от тези страни (балканските – б.ред.), поглъща ресурсите, от които имаме нужда, за да се грижим да хората, идващи от райони в криза“, обяснява Манфред Шмит, ръководител на Службата за имиграцията и бежанците.
От няколко седмици не липсват различни идеи и предложения. Целта им е двойна – да бъдат разубедени тези, които смятат да поемат на път, и да се съкратят значително сроковете за разглеждане на документите на пристигналите вече в Германия, като те се сведат до 6 седмици.
За тази цел Бавария неотдавна реши да отделя още при пристигането им мигрантите от Балканите,
които биват събирани в специални приемни центрове. Това групиране би трябвало да позволи ускоряване на процедурите за предоставяне на убежище и да облекчи системата, казва ръководителят на баварското правителство, консерваторът Хорст Зеехофер.
Подходът на Бавария, която все още не е приложила плана си, предизвика възмущение у левицата и сдруженията за защита на мигрантите.
Критиците на този план смятат, че той стигматизира определени народи, а това противоречи на обещанието, че всяка молба за убежище се разглежда сама по себе си, индивидуално.
Критиците на баварския план смятат също така, че той е „отворена врата“ за насилието срещу кандидатите за убежище в Германия, където напоследък се увеличиха антибежанските инциденти.
Но по идеята на Бавария има развитие. Отговарящата за въпросите на миграцията в германското правителство, социалдемократката Айдан Йозгуз е склонна да приеме този вариант. Общините, които са на първа линия в приема на бежанци, приветстваха идеята. Тази седмица правителство на Саксония, Източна Германия, каза, че иска да приложи същия подход.
Много хора искат да се направи нещо още, преди мигрантите да са потеглили към Германия.
Посолството на Германия публикува обяви в албански вестници, припомнящи черно на бяло и с главни букви, че: „Няма икономическо убежище в Германия“.
Германия иска освен това да даде на Косово, Албания и Черна гора статут на „сигурни страни“, подобно на Сърбия, Македония и Босна и Херцеговина – стъпка, която е имала „регулиращ ефект“ за пристигащите от тези три страни, според германската Служба за миграцията и бежанците.
За да се приеме нормативен акт в тази насока, ще е необходима подкрепата на опозиционната партия на Зелените, които имат тежест в горната камара на парламента (Бундесрата). Засега обаче те са против тази идея.
Според тях идеята на Зеехофер да бъдат създадени депортационни лагери близо до австрийската граница е „пропаганда в ущърб на хора, изпаднали в беда“.
„Не може да приемем при нас да идват хора от страни, в които няма диктатура, в които няма война и които дори преговарят за членство в ЕС.
Вече разширихме списъка на сигурните страни със Сърбия, Македония и Босна и Херцеговина и предприехме други мерки, които ще дадат резултати. На практика спряхме потока от Косово, но въпреки това общият им брой остава голям“, каза преди дни Петер Алтмайер, който замества канцлера Ангела Меркел по време на лятната ѝ почивка.
В редиците на консерваторите се върти и друга идея – да се премахнат или намалят месечните помощи, отпускани на всеки мигрант. Те възлизат на 143 евро, или както отбеляза представител на консерваторите, това е равно на месечна заплата в Сърбия.
Предложението беше отхвърлено незабавно от министърката на социалните въпроси, социалдемократката Андреа Налес. Нейната Германска социалдемократическа партия, която управлява с консерваторите на Ангела Меркел,
иска да демонстрира хуманно отношение.
„Аз също, ако бях глава на семейство от Косово, щях да се опитам да отида в Германия“, призна тази седмица Ралф Ягер, провинциален министър от ГСДП. А после добави: „Но ние трябва много бързо да кажем на тези хора, че нямат никакъв шанс да останат у нас“.
