Б ългарите и румънците, които напускат родината си, за да се заселят другаде в ЕС, предпочитат южните държави от съюза, сочат данните от изследване на Центъра за европейски науки „Вилфрид Мартенс“.
Според данните на проучването българите и румънците
най-често се заселват в Италия (37%) и Испания (30%).
За тях държавите от Западна Европа са по-малко привлекателни, като едва 12% се насочват към Германия и едва 5% – към Великобритания.
Цитирани са данни от британската национална статистика, според които през май тази година, пет месеца след пълното отпадане на ограниченията на трудовия пазар в ЕС за българи и румънци, броят на гражданите на тези две държави в кралството е намалял с 3000.
Проучването се позовава на официален доклад на ЕС, според който до 2025 г. Германия ще изпита недостиг от шест милиона квалифицирани работници.
Изследването разглежда въпроса с мигрантите в ЕС, имиграцията на хора от държави извън ЕС и присъствието на тази тема в предизборните дебати за Европейския парламент.
Посочва се, че крайно десните и популистките партии, както и някои традиционни политически сили,
умишлено са смесвали въпросите за свободното движение на хора в ЕС,
за да получат подкрепа от изплашените от кризата и изгубили работата си европейски избиратели.
Резултатите от изборите показаха победа на популистите във Франция, Великобритания и Дания. В предизборните дебати ярко бе застъпена темата за социалния туризъм и миграцията заради бедност на българите и румънците, и правото им на свободно движение, се отбелязва в текста.
Добавя се, че в навечерието на изборите са били изразени множество опасения, че правото на свободно движение на българите и румънците застрашава социалните системи и работните места в държавите, към които те се насочват.
Анализът отбелязва, че в предизборните дебати популистите и крайната десница умишлено са заличили разликите между правото на свободно движение в ЕС и имиграцията от Африка и Близкия изток – независимо дали е законна или против правилата.
Към това се добавят неверните изказвания, че заселването на граждани на ЕС в страна от съюза, различни от тяхната родина, води до
автоматичното право на социални помощи, както и че за това е виновно законодателството на ЕС.
Изследването пояснява, че условията за изплащането на помощи се определят от националните правителства, затова са национална отговорност.
Законодателството на ЕС не заставя никоя държава да осигурява помощи за новодошлите безработни.
Правилата на ЕС са насочени единствено към предотвратяването на дискриминацията на основата на националност, се уточнява в изследването.
Анализът завършва с препоръка към т. нар. традиционни партии да бъдат готови да се противопоставят на популистите с факти и да застанат на страната на правото на ЕС.
Традиционните партии трябва да подготвят ясни доводи и точни данни, а не да си служат със страховете на хората, както правят популистите, се отбелязва в заключенията на документа.
