Н яколко всекидневника поместват критични статии за това, че бившият немски канцлер Шрьодер е приел от руския президент Владимир Путин предложение за работа в консорциума, който ще изгражда тръбопровод за природен газ под Балтийско море, свързващ Русия с Германия.
Предложението, отправено само три седмици след като Шрьодер напусна поста си, предизвика призиви за въвеждане на правила, които да регулират намесата на бивши държавни служители в частния бизнес.
Германският "Зюддойче цайтунг" отбелязва, че Шрьодер не трябва да се изненадва от подозренията, свързани с бързата смяна на кариерата.
"Неговите твърдения, че работи за интересите на Германия могат да са верни или не, но проблемът е, че като работи за "за по-топло" бъдеще на германците, бившият канцлер осигурява доста уютно бъдеще и за себе си.
Подозрението, че той се включва в проект, за чието осъществяване е помогнал сам в качеството си на канцлер, вероятно е неоснователно, но така или иначе то съществува, което само по себе си е лошо", пише вестникът.
В друга статия на изданието самият Шрьодер определя критиките като глупави. "Аз съм на 61 години и искам да работя", заявява бившият канцлер. Той се оплаква, че спекулациите относно заплатата му са чиста измислица и значително надхвърлят истинската сума.
"Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" изтъква, че новата работа на Шрьодер подчертава противоречията между частния и обществения сектор в Германия.
Вестникът се пита дали е допустимо германски канцлер да работи за предимно руска компания, след като е напуснал поста си. "Това може да се определи като, меко казано, липса на инстинкт", пише в заключение изданието.
Австрийският "Дер Щандарт" отбелязва, че фактът, че голямо количество руски рубли от тръбопровода ще потекат скоро към сметките на бившия канцлер, повдига въпроси за близките отношения между Шрьодер и руския президент Путин.
"Докато в други страни се отправяха критики към политиката на Кремъл в Чечня или по повод разбиването на петролния гигант "Юкос", Шрьодер наричаше Путин "безпогрешен демократ". Бившият канцлер прие също пренебрегването на Полша и прибалтийските републики в сделката за тръбопровода", добавя вестникът.
Виенският "Ди Пресе" пише, че би било чудо, ако хърватският генерал Анте Готовина се признае за виновен за убийството на 150 цивилни сърби през 1995 г., както и за грабежи и масови изселвания.
"Невинен" скандират и десетки хиляди хървати в подкрепа на техния "герой" Готовина. Много хървати се опасяват, че присъда срещу Готовина ще криминализира "отбранителната война" на страната срещу Сърбия" обяснява изданието.
"Две затворнически килии са все още празни за по-големи риби - бившите лидери на босненските сърби Радован Караджич и Ратко Младич. За тяхното задържане отговорност носи Белград, допълва вестникът.
Хърватия, макар с нежелание изпълни исканията на трибунала в Хага, сега е ред на Сърбия, посочва "Ди Пресе".
Германският "Ди Велт" отбелязва, че задържането на Готовина и демонстрациите в негова подкрепа повдигат отново въпроса за вината на Хърватия по време на войните.
Политическото ръководство на страната се е обърнало към ЕС като е оставило зад себе си големи групи от населението, които отказват да признаят, че хърватския национализъм е също толкова лош, колкото и сръбският.
"Тази глава от балканските войни може да бъде затворена едва след като Сърбия предаде на трибунала в Хага Караджич и Младич", опдчертава вестникът.
"Фигаро" се спира на предложените от премиера Доминик дьо Вилпен закони за трудовата заетост. Вестникът отбелязва, че това е отговорът на премиера на протестните действия от 4 октомври, когато стотици хиляди участваха в протестни демонстрации.
"Монд" свързва предложенята с неотдавнашните бунтове в предградия на Париж и други градове.
