Официално се отказваме да подаваме документи за ERM II, защото с този свръхдефицит не изпълняваме изискванията, заяви премиерът Бойко Борисов.
Вчера финансовият министър Симеон Дянков е информирал ЕК и Европейската централна банка, че българското правителство се ориентира към ревизия на бюджетите за 2008-а и 2009-а г.
Не се налага промяна на бюджета за 2010 г.
Ревизията няма да се отрази върху бюджет 2010 и превителството ще направи всичко възможно да задържи дефицита през тази година под 3%, както е според маахстрихските критерии.
По предварителни данни дефицитът за март 2010 г. се очаква да е 200 млн. лв. - много по-малък от този за януари и февруари, подчерта Дянков.
Той каза също, че има голяма вероятност към България да тръгне наказателна процедура за свръхдефицит през 2008 г.
"Това означава мониторинг и доклади на всеки шест месеца. Това ни отдалечава от членството ни в ERM ІІ ("чакалнята" за Еврозоната) през тази година, към което се стремим", посочи министърът на специално свикана пресконференция в Министерския съвет.
Проблемът е в
открит допълнителен дефицит в бюджета за 2009 г и в скрити задължения от бюджета за 2008 г.
Ревизията се налага заради анексите по около 150 договора от 13 министерства, посочи Дянков.
Тези анекси имат фискално отражение върху бюджетите от предишните години, обясни той.
"Общата стойност на договорите е 2,150 млрд. лв. По нашите оценки досега на начислена основа бюджетният дефицит за 2009 г. се увеличава от 1,9 процента на 3,7 процента, а излишъкът за 2008 г., който тогавашното правителство е декларирало, от 1,8 процента ще намалее с 0,2-0,3 процентни пункта", заяви финансовият министър.
Анексите са от 2008-а и главно от пролетта за 2009 г. - в навечерието на парламентарните избори.
"На практика сме лъгали Брюксел, без да имаме вина, станали сме съпричастни към лъжите,
без да знаем за този капан, който са ни заложили. Отказваме се от кандидатстване в Еврозоната за момента, защото не изпълняваме критериите и би било нахално да кандидатстваме", каза премиерът Бойко Борисов.
В отговор на въпрос той заяви, че грешката на Симеон Дянков е в приемствеността и толерантността.
Вторите и третите ешалони на предишната власт са подавали подвеждаща информация или са я премълчавали.
Всички, които са мълчали и умишлено са ни подвели,
съм разпоредил да си заминават, каза Борисов.
Бюджет 2010 беше направен по информация от първите три тримесечия на 2009 г, обясни Дянков.
Според отчетите на всички министерства към 30 септември 2009 г. нефинансираните им задължения били на стойност до 14 млн. лева. Дупката с анексите обаче се очертава да е над 2 млрд. лв.
По думите на Дянков анексите към договорите, правени основно през 2008 г. и пролетта на 2009 г., не са били подадени към деловодствата на съответните министерства.
Чак когато премиерът поръча да се види къде има допълнителни анекси, се оказа, че те съществуват, посочи той.
"Няма опасност за стабилността на финансовата система и на банковата система за 2010 г. Ако не бяхме водили консервативна фискална политика, сега щеше да има опасност за стабилността на финансовата система", бе категоричен той.
"От отличници в Европа заедно с Естония, ще бера срам в Мадрид (на срещата на финансовите министри от ЕС през следващата седмица), когато обяснявам на финансовите министри какво е станало.
В Европа не правят разделение между бивши и сегашни. Аз представям България и ще бера срама", каза Дянков.
Той заяви, че изходът е ефективна фискална политика и че се работи по всички набелязани мерки. И отбеляза, че е трябвало предшественикът му Пламен Орешарски да каже - 7,5 млрд. лв. по-малко приходи, 150 анекса.
Те не са очаквали, че аз ще направя самостоятелно правителство и това ще го сложа на масата, коментира Борисов.
В същото време стана ясно, че ДАНС и НАП ще проверяват чуждестранните компании, инвестирали в енергетиката, които предоставяли дейност на други компании.
Премиерът каза, че
Българският енергиен холдинг (БЕХ) е паразитна структура,
която не изпълнява целите, за които е създадена - да инвестира в големи проекти - и затова се налагат промени - персонални и организационни.
Имало смущаващи неща там, например 300 лв на час за юридически консултации. В БЕХ се генерира печалба и в следствие служителите си раздават материални стимули, като месечните им заплати стигат 5 хил. лева.
На пресконференцията беше и министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, който потвърди, че "не е целесъобразно БЕХ да продължи да съществува в сегашния си вид", а дотогава ще има персонални промени.
Докато се прави анализ как да се ръководи държавната енергетика и каква ще е структурата й, временно е назначено "служебно правителство", по думите на министъра. То ще се оглавява от зам.-министър Мая Христова.
Премиерът бе категоричен, че не става дума за национализация на енергоразпределителните предприятия (ЕРП), както през последните дни се тълкува негово изказване, а те трябва да направят така, че българският потребител да се чувства европеец.
Преди два дни Борисов се закани да развали приватизационните договори за електроразпределителните предприятия (ЕРП), подписани в края на 2004 г с австрийската ЕВН, чешката ЧЕЗ и германската Е.ОН.
"Ако не бяха тези приватизационни сделки с ЕРП-та и не бяха така регулирани цените,
токът щеше да е много по-евтин
Със сегашните 33% собственост в трите ЕРП-та държавата нищо не може да направи, но ако бяха 34%, нямаше да бъде така", уточни Борисов.
В две от трите дружества има т.нар . аутсорсване - т.е. преотстъпване на дейност - държавният регулатор няма влияние върху тази дейност и там 40% от разходите на ЕРП-та се правят предимно с чужди компании. Те слагат тази дейност към инвестициите.
Ще подпомогна ДКЕВР с ДАНС и данъчните служби, за да се види там дали са платени данъци и за какво е тази дейност и за това проверката не свършва днес а порочната схема трябва да бъде прекратена", допълни премиерът.
Държавата е гласувала на общите събрания на ЕРП-тата да има разпределение на дивидентите. Като миноритарен акционер обаче, нейното становище не е зачитано и така вместо да се разпределят дивиденти, е решавано те да отиват за инвестиции.
В ДКЕВР имало 13 души, назначени по партиен, квотен принцип. "За дейността си, която не са вършили както трябва през изтеклия период, общо получават 80 хил. лв месечно", посочи премиерът.
