Художникът Евгений Босяцки почина днес на 80-годишна възраст след продължително и тежко боледуване.
График, илюстратор, живописец, дори и през последните години той казваше за себе си: "Продължавам да рисувам любовта." Жената бе най-често обект в творчеството му.
Определяха рисунките му като жив отклик срещу пошлата вулгарност, която унищожава великата естествена, човешка любов и човешко достойнство на жената - Любима, Съпруга, Майка.
Наричаха го "романтичен скитник из Всемира".
Критици твърдяха, че образите на жените, родени от перото му, са тъй божествено прекрасни, защото дори в мига на сливането на мъжа с жената от творбите му не изригват гибелни страсти, а струи светлината на Сътворението.
Илюстрирал е стотици книги на български автори, сред които 13 поетични книги на Павел Матев, "Антихрист" и "Легенда за Сибин, преславския княз" от Ем. Станев, "История славянобългарска", "Вечери в Антимовския хан" от Йовков.
От световната литература: "Химни. Аргонавтика" на Орфей, "Евангелие" от Лука, "Сонети" на Шекспир, "Дон Кихот" на Сервантес".
Автор е на книгата "АБВ за любовта", в която влизат 30 цветни графики и 30 стихотворения.
Негови картини са притежание на почти всички наши галерии и частни колекционери в Русия, Италия, Швейцария, Гърция.
Евгений Босяцки е един от създателите на в. "За буквите" през май 1979 г.
Сред събратята си по муза е единственият ,"летял" в Космоса - през 1979 г. в кораба на космонавтите Георги Иванов и Николай Рукавишников са и илюстрациите му на папирус на "Слово за буквите" от Черноризец Храбър и "История славянобългарска".
Художникът има многобройни отличия, между които наградата на СБХ през 1967 г. и 1968 г., първа награда от Националната изложба за илюстрация през 1969 г.
Носител е на два сребърни и три бронзови медала, както и на две грамоти от участия в конкурси в Международната изложба на изкуството на книгата - IBA, в Лайпциг през 1965 и 1971 г. Награждаван е два пъти с орден "Кирил и Методий".
