Кризата и нарастващата безработица принуждават испанките да продават косите си, съобщава АФП.
Този израз на отчаяние и жертва в името на семейството, за който пее Емил Димитров в песента си "Писмо до мама", се оказва единственият начин да спечелят пари и да платят сметките си.
За търговци като Хустино Делгадо, който изнася естествена коса за перуки и кичури за удължаване, обаче това е повод за радост.
Той е в бизнеса от 50 години и казва, че в началото обикалял от село на село, за да купува, а след това започнал да внася от Индия и Китай.
Азиатската коса е по-твърда, казва той, докато буклите на европейките са по-меки и фини и се търсят повече.
През последните месеци кризата сама довежда жените до магазина му.
Делгадо обяснява, че една "конска опашка" струва между 50 и 150 евро, но ако жената има по-дълга и гъста коса, цената е по споразумение и могат да се получат добри пари.
Той не купува всичко. Изискването му е косъмът да е дълъг поне 40 см и никога да не е боядисван. Има и изключения, но те са рядкост.
Косите на някои жени са подлагани дълго време на висока температура от сешоара или пресата, но въпреки това са с добро качество, обяснява една от дъщерите на търговеца.
В склада си Делгадо има около 90 т руса, кестенява и рижа коса. Той изнася предимно за Европа и за САЩ. Работата му обаче далеч не не състои само в купуване и съхранение на естествени кичури.
Преди да бъде продадена, косата се измива няколко пъти. След това някои от снопчетата се боядисват със специална машина, изсушават се, сресват се внимателно и се връзват по цветове.
По този начин испанският предприемач се опитва да отговори на търсенето на редки типове коса.
