На 1 септември 1939 г., в 4 ч. и 45 мин. сутринта, германският линеен кораб "Шлезвиг-Холщайн" изстрелва срещу Полша първите оръдейни залпове на Втората световна война, обсипвайки с огън полската база Вестерплате, близо до Гданск.
Неговите 180 защитници се съпротивляват в продължение на седем дни срещу 3500 германски войници.
Без официално да е обявена война,
тази атака слага началото на Втората световна война,
отнела живота на 60 млн. души по света, от които около 6 млн. - поляци.
Полша държи 1 септември 1939 г. да остане в паметта като начална дата на най-големия катаклизъм на XX в. - дата, на която Германия напада Полша, последвана след 17 дни от Съветска Русия, заяви полският премиер Доналд Туск.
Паметта на загиналите във войната почетоха на мемориалния комплекс Вестерплате президентът на Полша Лех Качински, премиерът Доналд Туск, дипломати и ветерани, предаде Франс прес.
Церемонията се състоя в 4,45 часа (5,45 часа българско време). Сред участниците в нея беше 94-годишният Игнаций Сковрон, един от четиримата живи полски участници в първото сражение от Втората световна война.
"Символ на полския патриотизъм" нарече Вестерплате президентът Лех Качински. Премиерът Доналд Туск отбеляза, че споменът за загиналите е най-добрата гаранция, че събитията от Втората световна война никога няма да се повторят.
По-късно през деня двайсетина правителствени ръководители ще участват във
възпоменателните церемонии в Гданск,
една от които ще е до паметник на защитниците на Вестерплате.
В града пристигат канцлерката на Германия Ангела Меркел, премиерите на Франция Франсоа Фийон, на Италия Силвио Берлускони, на Русия Владимир Путин, на Украйна Юлия Тимошенко и министър-председателят на Швеция Фредрик Рейнфелд, който е ротационен председател на ЕС. В Гданск ще е и българският министър-председател Бойко Борисов.
Правителството на САЩ ще бъде представлявано от президентския съветник по националната сигурност Джеймс Джоунс и от бившия министър на отбраната Уилям Пери.
Недостатъчно високото равнище на американската делегация предизвика горчиви коментари в Полша, отбелязва АФП.
В Полша с голям интерес са очаквани
изявите на Ангела Меркел и Владимир Путин,
тъй като историческите тълкувания за войната силно се различават в трите страни.
С наближаването на годишнината полски медии публикуваха изявления на руски историци, които обвиниха Полша, че сътрудничила през 30-те години с Хитлер и хвърлиха върху Варшава част от вината за избухването на конфликта.
Премиерът Туск ще повдигне пред руския си колега въпроса за избиването през 1940 на 22 000 полски офицери и интелектуалци от НКВД в Катинската гора и на други места, западно от съветския град Смоленск.
Варшава настоява Русия да разсекрети документите за клането, отбелязва ДПА.
В Германия проект за мемориал в Берлин за изселването на големи групи хора в Европа след 1945 г. продължава да поражда в Полша опасения, че ще бъдат приравнени страданията на жертвите на нацизма и на германците, изгонени от страните в Централна Европа след войната.
На 1 септември Германия ще си спомни за своята вина, заяви в събота канцлерката Ангела Меркел, цитирана от ДПА.
Тази война донесе небивали страдания на Европа и света, отне живота на 60 млн. души и предопредели политическия ред в Европа за десетилетия напред, продължи Меркел.
Тя се радва, че е поканена на възпоменанието в Гданск. Ще се срещнем не като врагове, а като партньори, казва Меркел.
"1 септември е ден на скръб за страданията и на размисъл за вината, която Германия носи за избухването на Втората световна война. Но той е и ден на благодарност и доверие", отбеляза германската канцлерка, напомняйки за следвоенното помирение между германци и поляци, както и между други някогашни врагове.
Шефът на руската дипломация Сергей Лавров разкритикува опитите да се приравни политиката на Сталин и на Хитлер, квалифицирайки ги като
"връх на историческия ревизионизъм",
предаде Франс прес.
"Дори и по време на Студената война никой не се е опитвал да приравни нацисткия режим и диктатурата на Сталин", отбелязва руския външен министър пред вестник "Росийская газета".
Лавров изтъква, че историята на Втората световна война е била пренаписвана неведнъж и че елементи на този подход, диктувани от идеологически възгледи, е имало и в Съветския съюз.
"Опитът да се постави знак на равенство между подписването на германско-съветския пакт за ненападение и започването на Втората световна война от Хитлер малко след това се превърна във връх на историческия ревизионизъм", казва Лавров и добавя, че двете събития са напълно излезли от общия исторически контекст.
Пактът Рибентроп-Молотов от 23 август 1939 г.
доведе до разделянето на Полша между Съветския съюз и нацистка Германия и до нахлуването на СССР в Литва, Латвия и Естония, припомня Франс прес.
Русия редовно отхвърля критиките за ролята на Съветския съюз по време на Втората световна война, определяйки ги като опити за фалшифициране на историята.
Москва се възприема като освободител на Полша и балтийските страни, въпреки че в тях мнозина смятат СССР за окупатор.
