"Българска рапсодия -- защо Европейската комисия наложи санкции на най-бедната страна-членка", е озаглавена статия в авторитетното британско списание "Икономист" (Economist).
Мнозина дипломати и политици в Брюксел казват, че Румъния и България са били приети твърде прибързано, отбелязвайки, че когато такива страни влязат в клуба, ЕС губи до голяма степен способността да им влияе.
Обратният аргумент е, че приемането на държави като Румъния и България е най-добрият начин да бъдат защитени и насърчени реформаторите, които са най-голямата надежда за бъдещето.
Така или иначе е ясно, че решението на ЕК да замрази фондовете за България не беше само техническа мярка. Това е сериозен политически експеримент, опит да се възстанови влиянието на ЕС, след като той вече е приел тази страна в редиците си.
Успехът на този експеримент е от голямо значение. Следващите страни, които се надяват да влязат в ЕС, са предимно от Балканите и много от тях ще разкрият същите проблеми, каквито имат България и Румъния, дори в още по-тежка форма.
Ако ЕС може да използва "грубата обич", която предизвикаха в България замразените фондове, и въпреки това да си запази подкрепата на населението, това ще бъде стимул не само за реформаторите в страната, но и за цялата кауза на бъдещото разширяване.
Но ако санкциите предизвикат антиевропейска реакция от страна на българите, тогава експериментът на Комисията може да се окаже не толкова сполучлив.
Съдбата на европейските фондове се превърна в голям политически въпрос в България, където през юли ще има общи избори - месец след гласуването за нов Европейски парламент.
Въпреки че сегашното, ръководено от социалисти правителство разтръби, че на 12 май бяха размразени 115 млн. евро от парите на ЕС, много повече средства остават блокирани.
Опозиционни лидери като Бойко Борисов, бивш борец и някогашен ръководител на полицията, който сега е кмет на София, казват, че корупцията в правителството не е оставила на Брюксел "никакъв избор", освен да наложи санкции.
Г-н Борисов, чиято партия води в проучванията на общественото мнение, предлага малко конкретни планове за прочистване на системата. Той обаче дава вълнуващи обещания като това, че "ще направим нужното, за да ни одобри Европа".
Борисов отбелязва и "парадокса", че вярата на българите в европейските институции "всъщност се увеличи, след като парите бяха замразени".
Следващата вълна от планирани разходи на ЕС за България възлиза на повече от 10 млрд. евро.
Ако тези пари потекат плавно, популярността на ЕС няма да е проблем. +.
Разширяването на ЕС винаги е било нещо като експеримент. Сега той може да навлезе в напълно неизследвани територии.
Но ако корупцията в България принуди Брюксел да замрази дори още по-големи суми, политическите последици може да варират от реформистка революция до изпадане в национализъм
Българското правителство съобщи, че е разрешило проблемите, установени от ЕС, и ще плати спешни помощи от националната хазна.
Европейски представители обаче твърдят, че България все още не бърза да разреши проблема, тъй като много министри имат спорове помежду си и продължават да защитават свои близки приятели.
Повечето българи заявяват, че имат доверие на европейските институтции, а три четвърти твърдят, че нямат доверие на националния парламент и правителство.
Но дали толерантността на българите ще се запази, ако в бъдеще бъдат замразени други средства от еврофондовете. Този въпрос надхвърля границите на България, пише "Икономист".
