82% от домакинствата в България не могат да си позволят поне един важен разход в бита си - адекватно отопление на дома, ваканция, подмяна на стари мебели, месо на трапезата през ден, нови дрехи, гости веднъж месечно.
Разликата в задоволяването е толкова голяма, че 25-те процента най-богати у нас страдат от повече лишения от 25-те процента най-бедни в Дания, Финландия, Люксембург, Холандия и Швеция, пише в. "Сега".
Това показва изследване на качеството на живот в ЕС, направено от Европейската фондация за подобряване условията на живот и труд. То е проведено чрез 35 000 интервюта в 31 държави през периода септември 2007-февруари 2008 г.
България прилича по стандарт на живот повече на кандидатка, отколкото на членка на ЕС, отбелязват европейските експерти. Доходът на домакинствата е едва 1/3 от европейския и е най-нисък в ЕС, като е съизмерим по-скоро с този на Македония.
Ако в старите държави членки едно на десет домакинства не успява да плати навреме сметките си, то в България този процент е 25%, отчита още изследването.
Страната ни е на първо място по дял на домакинствата, които не успяват да свържат двата края - 41%. Тук, макар и с малко, ни изпреварват дори страни извън съюза като Македония и Турция.
У нас човек трудно успява да намери помощ в случай на спешна нужда. 16% от домакинствата няма от кого да вземат 500 евро назаем, ако им се наложи. Поради някои национални особености в тази група сме заедно с Белгия, Франция и Германия, докато в Гърция и Хърватия например такъв проблем почти не съществува.
Страната ни се различава от старите членки на ЕС и по друг показател - съжителството на няколко поколения под един покрив. В 16% от бедните домакинства у нас съвместно живеят три поколения, докато в скандинавските страни този процент е под 1.
Изследването, цитирано от "Сега", потвърждава и често споменавания факт, че българите са сред най-неудовлетворените и нещастни жители на Европа. Заедно с Македония страната ни е единствената сред членките и кандидатките, където оценката за удовлетвореност от живота не успява да прехвърли средата на скалата и е 5 по десетобална система.
По-малко от 30% от българите смятат, че животът им отговаря на това, което биха желали. Тук се отклоняваме от обичайното - при младите хора традиционно има висок процент съвпадение на мечти и реалности, който спада в средната възраст и отново се покачва в старостта. У нас обаче с годините усещането за осъществяване в живота само спада.
Въпреки че по отношение на заетостта България стои сравнително добре дори сред старите членки на съюза, отстъпваме по отношение на наетите на непълно работно време - у нас така работят 1% от хората, докато за ЕС този показател е 17%.
Средно в ЕС се работи 38,5 часа на седмица, докато у нас мъжете се трудят по 42,1 часа, а жените - 40,9. Тук рекордьор е Турция, където мъжете отчитат 54,9 часа на седмица.
България е сред страните, където най-трудно се постига баланс между работа и семейство. 63% от хората у нас признават, че поне няколко пъти в месеца им се случва да са твърде изморени от работа, за да свършат домакинските си задачи, при 48% средно за съюза.
17% пък признават, че трудно се концентрират на работа поради семейните отговорности, докато за ЕС този дял е 12%.
Макар че сме сред първите места в Европа по собствени жилища, въобще не сме доволни от дома си. По десетобална система българите оценяват с 6 дома си - най-ниската дадена оценка от всички членки и кандидатки.
На 27% от българите мястото не стига, 17% се оплакват от мухъл и плесен, 25% нямат вътрешна тоалетна (тук само Румъния е пред нас с 35%), а 12% нямат баня или душ.
