Няколкостотин души отидоха днес към обяд на 70 км от София по магистрала "Хемус", за да видят новата изненада на известния и обичан заради странните си хрумвания и изпълнения скулптор Павел Койчев.
"Градежът" е хем къща, хем пластика, хем инсталация, издигната в двора на Мирослав Михайлов от махала Владовци, село Осиковица.
"Той е най-важният човек тук", казва Койчев. И обяснява, че за да се направи такова нещо не е достатъчен един луд, нужни са поне двама.
Миролав Михайлов е бизнесмен, който е инвестирал в странния проект и накрая издигнал висок прозрачен навес над него, за да не се повреди от дъжд и сняг конструкцията - къща.
Павел Койчев я определя като "пластика, която може да се обитава". В нея има нещо, някакви идеи от изложбата му "Къщите, лятото, морето" преди три години, която може би е била един "предпроект" на "Градежът".
Камъни, цимент, кал и слама, нерендосани и недялани дъбови стволове, букови дъски, паркет, пвц дограма, камина, огнище, парна отоплителна инсталация, вана, умивалници, клозетна чиния и кресло - всичко от специално обработено дърво - какво ли не има в пространството на "Градежът".
Не може да се опише и разкаже - затова вижте фотогалерията на Георги Димитров-Бруно.
Изкуствоведите може и да протестират, но в невероятния "Градеж" има нещо като "естетизирана еклектика", зад която не може да бъде сбъркан авторът.
А Павел Койчев е един от малкото български автори с наистина световна слава. Дори, според Георги Лозанов, в света знаменити скулптори от България са само двама - Кристо (Христо Явашев) и Павел Койчев.
За втори път той прави артакция в Осиковица. Преди десет години изпълни проекта "Изкуственост. Нещо за клонирането" - инсталации, които разположи в имението на д-р Васил Ангелов. Тази изложба тогава стана значим културен факт и до днес не е забравена.
Всички публични изяви на 69-годишния Павел Койчев се превръщат в запомнящи се събития. Такива бяха "Стадото" (2000), "Обиталището" (2001), "Складът" (2002), "Градът" (2004), "Къщите, лятото, морето" (2005), "Скулптури от оникс" (2006), "Високомерна разходка" (2006), "Преносителят" (2007).
Някои от тях бяха мислени и създадени така, че да не са трайни - един дъжд и изчезват. Този път обаче не е така.
"Стига вече съм се отнасял толкова "аристократично" към собствената си работа", казва скулпторът...
