З апитан за сюжета на "Дзифт", режисьорът казва: "Изобщо нямам намерение да го разказвам, преди да излезе. Това е криминален филм и загадката на историята, която разказваме, е хубаво да си остане неразгадана колкото може по-дълго.
Ще кажа само, че думата дзифт е влязла в българския език от арабски през турски и означава черна смола. Всъщност това е нещо като пречистен асфалт, който през 60-те и 70-те години се е използвал от кварталните тарикати вместо дъвка.
Героите на нашия филм са от градската фауна на София от 60-те. Главно от Коньовица, Ючбунар и Банишора. Действието има много реминисценции към преддеветосептемврийската епоха, а е съпроводено и с множество визуални халюцинации на главния герой, който излиза от затвора в епоха, която познава само от вестниците и книгите в затворническата библиотека..."
Владислав Тодоров е роден през 1956 г. в София. доктор по изкуствознание в БАН и доктор на философските науки в Пенсилванския университет в САЩ, където преподава културна история на Русия и Източна Европа.
Първата му книга "Адамов комплекс" излиза в София през 1991г. В САЩ издава втората си книга "Червен квадрат, черен квадрат: Органон за революционно въображение".
Следват книгите "Малък парадокс за театъра и други фигури на живота" (Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 1997) и "Хаотично махало: политическа публицистика" (фондация "Пространство Култура", 2005).
През 2006 г. публикува романа "Дзифт", определен от критиката като жанрова комбинация от "ретро соц" и "нео ноар".
