В секи четвърти българин не е наясно какво означава трафик на хора. Това сочи изследване на общественото мнение и нагласите за трафика на хора, направено от агенция "Медиана" в края на миналата година по поръчка на Комисията за борба с трафика на хора.
45,5% от младите хора с ниско образование в България са най-застрашени. Всеки седми млад човек е потенциална жертва на трафик.
Трафикът на хора у нас се свързва на първо място със сексуална експлоатация, а след това с трудова експлоатация и донорство на органи.
Повечето анкетирани определят като "трафик на хора" единствено случаите, в които жертвите претърпяват някакви щети.
Две трети от българите не виждат нищо лошо в това човек да се хване на работа на черно в чужбина. 38% под 35-годишна възраст са убедени, че емиграцията е добро решение за материалните им проблеми. Сред необразованите този дял е 48%, като 1/3 от тях са роми.
21% от младите българи гледат на страните от Западна Европа като място без бедни и мизерстващи. Над половината от българите оневиняват жертвите на трафик и смятат, че те са подведени и излъгани, защото са необразовани, бедни и търсещи препитание.
Когато става въпрос за сексуална експлоатация, 36% от анкетираните са склонни да търсят вината у самите проституиращи. 82% от участниците в проучването натоварват държавата с отговорността да се бори с проблема.
Общественото мнение вменява на държавните институции не просто борбата с трафика изобщо, а защитата на хората, които са станали негова жертва.
Като цяло изследването показва, че емиграционните настроения в България все още са силни, отбеляза социологът Кольо Колев от "Медиана". Подобно изследване се прави за пръв път у нас.
