В енецуелският президент Уго Чавес призна на пресконференция поражението си на референдума за промени в конституцията, които биха разширили неговата власт, предаде Франс прес.
Не се чувствам натъжен, не, не се чувствам натъжен, каза той, подчертавайки, че има "минимална разлика" в крайния резултат.
Това беше фотофиниш, коментира Чавес, като не пропусна да подчертае, че винаги се е вслушвал в гласа на народа и ще продължава да го прави.
Агенция Ройтерс, позовавайки се на информация от Централната избирателната комисия при близо 90% обработени протоколи, съобщи, че срещу промените, предложени от Чавес, са гласували 50,7% от гласоподавателите, а 49,29% са били за. До урните са отишли 56% от имащите право на глас.
Ние ще се съобразим с крайния резултат, какъвто и да е той, дори разликата да е един единствен глас, подчерта по-рано вицепрезидентът Хорхе Родригес, цитиран от Асошиейтед прес.
Пет часа след като бюрата за гласуване трябваше да са затворени, пред някои от избирателните секции продължават да се редят опашки, посочва АП.
Информационните агенции подчертават, че досега Чавес не е губил вот. Идеята му обаче да консолидира властта си и да спечели възможност да остане на президентския пост на практика до живот предизвика остри протести в страната в дните преди референдума.
Венецуелският президент Уго Чавес, наричан от привържениците си революционна икона, а от противниците си - опасен мегаломан, мечтае да се идентифицира с мита за латиноамериканския освободител, възправил се срещу САЩ, коментира АФП.
След два неуспешни преврата Чавес, който е офицер от парашутните части, изчаква седем години, преди да спечели чрез избори богатата на петрол страна, която управлява от 1999 г.
За да се премахне бедността, трябва да се даде властта на народа, прокламира този 53-годишен политически хамелион, който се чувства еднакво добре и в униформа, и в луксозен костюм, цитира Мао Цзедун, размахва разпятие и признава за свой политически ментор кубинския водач Фидел Кастро, когото нарича свой "баща".
Вездесъщ в медиите чрез своето предаване "Ало, президенте", той клейми "капиталистическия път, който води към ада" и твърди, че "Христос би гласувал за революцията".
Команданте Чавес, възхваляван от народните маси затова, че насочи петролната манна към социалните програми, бе триумфално преизбран миналата година чак до 2013.
Той вече предупреди опозицията, че тя никога няма да се върне на власт.
Ала талантът му на оратор не е достатъчен, за да прокара спорната си реформа, която въздига като държавен модел неговата "социалистическа революция" и му дава възможност безкрайно да се кандидатира за президент, отбелязва АФП.
Деловите среди, които четири десетилетия господстваха в страната, го ненавиждат.
Той обаче оцеля през април 2002 г. след 48-часов преврат, пометен от народния натиск, и преодоля обща стачка, която парализира за 60 дни петролната индустрия.
На международните трибуни Чавес си спечели репутацията на размирник.
През 2006 г. на сесията на Общото събрание на ООН той сравни американския президент Джордж Буш с дявола. Неговите словесни изцепки извадиха от равновесие хладнокръвния крал на Испания Хуан Карлос на иберо-американската среща на върха в Чили и той му нареди "да млъкне".
Стремежът към провокация на венецуелския ръководител стана причина за не една криза със съседните страни, което го отдалечи от неговия идеал Симон Боливар, героят на борбата за независимост и голям привърженик на интеграцията на Латинска Америка.
След като нарече ръководителите на Мексико "кученца на САЩ", а президента на Перу "крадец", Уго Чавес сега пък "замразява" отношенията си с Богота, тъй като колумбийският президент му отне посредническия мандат за освобождаване на заложниците на ФАРК (Революционни въоръжени сили на Колумбия).
Призивът му "да се политизира ОПЕК" не се хареса на ръководителите на страните от Персийския залив въпреки подкрепата на президента Махмуд Ахмадинеджад, неговия съюзник в Иран -"втората му родина", с която сключва споразумение след споразумение.
Вербалната му ярост е военна тактика, основана на провокацията - така писателят Алберто Барера дешифрира езика на венецуелския водач в биографията му "Чавес без униформа".
Едни наблягат на неговите качества на водач, другите на неудържимия му популизъм, но никой не може да отрече, че е харизматична личност, отбелязва Барера.
Нищо не предвещава подобна съдба на този син на скромен учител, роден през 1954 г. в село Сабанета сред равнините, на този метис, в чиито вени тече кръвта на черни, бели и индианци.
Венецуелците за пръв път усетиха неговата медийна аура, когато като млад офицер от военната школа в Каракас, той се появи на телевизионните екрани, за да обяви на 4 февруари 1992 г., че се предава след първия си опит за преврат, за който прекара две години в затвора.
Но пък това бе началото на славата.
Чавес се е женил два пъти, разведен е и с втората си съпруга. Има три деца от първия и едно от втория брак, както и двама внуци.
