С ещам се как се запознах с Хю Хефнър. Това са първите думи на Янчо Таков, разбирайки, че е поканен за герой на голямото "Плейбой" интервю.
"Списанието е негова рожба", чувства се длъжен да обясни архитектът, едно от децата на Политбюро и вечният опонент на Кеворк Кеворкян в битката за бащинство на "Всяка неделя".
Излишно е да се обяснява кой е Янчо Таков. Противоречивата му личност дава достатъчно хляб за обществени коментари, както по Татово време, така и по Станишево.
Бракът му с примата на родната естрада Лили Иванова, спортът, телевизията, затворът са само малка част от гвоздеите в биографията на един от най-известните родни плейбои.
Специално за "Плейбой" Янчо се върна във времето и с детайли описа запознанството си с бащата на най-мъжкото списание Хю Хефнър.
"Не зная кой точно имаше юбилей наскоро - г-н Хефнър или списанието, но дълги години "Плейбой" е успешен проект. Освен развлекателната част списанието е територия на сериозна публицистика. Автори от Америка и цял свят. Арт Бъкуълд например...
Сещам се как се запознах с Хю Хефнър в края на 70-те години. Случи се в студиото на Ей Би Си в Лос Анджелис. Работех като втори изпълнителен продуцент на Three's Сompany ("Трима са компания") с Фара Фосет - Мис Свят '76, Джон Ритър, Норман Фел и др. Най-гледаната soap по това време.
Сега като кажа, че Мис Свят ми е носила кафе сутрин - никой не вярва. Репетициите започваха в 9 часа. Една сряда Фара закъсня с половин час - нещо недопустимо там, където всичко се измерва в долари.
Влиза и вместо да каже нещо за оправдание, ми маха: "Иди бързо, да видиш един от най-влиятелните хора на Америка в съседното студио."
Помислих, че тогавашният президент на САЩ Джими Картър е там, и си взех фотоапарата. Влизам през един страничен вход - на сцената изящни девойки, с дълги заешки уши, наобиколили един мъж.
Започвам да снимам и след малко, здрав юнак ми иска лентата. Категорично отказвам, но работата отива на бой. В смисъл - ще ме бият. И понеже става доста шумно, Хефнър прекъсва сесията и идва да види какво става.
Юнакът обяснява, но той го прекъсва. Пита ме: "За кого работите?" Обяснявам, че съм помощник на Теодор Бъргман - продуцента на "Three's Сompany".
Че Фара Фосет ми е съобщила за фотосесията на "Плейбой" и че тя според мен става за плеймейт на настоящата година. "Може, но по-нататък", казва Хю (21 години след това Фара беше в "Плейбой").
Ще те помоля да не използваш тези снимки, защото момичетата не са излезли още в списанието. Или ми ги продай, продължи Хефнър. Няма проблем - отговорих му. Пък и едва ли някой в България ще ги използва в конкурентно издание.
- Къде?
- В България. Знаете ли къде се намира?
- В Европа - отвърна Хю.
- Браво! - Обещавам да проявя филма чак, когато стигна в Европа и да не показвам снимките поне 30 години.
- По една бира, предлага шефът на "Плейбой". Само, ако почерпиш, казах му аз, а Хю отвърна, че нямал дребни.
После ме заведе в барчето. Пихме бира за сметка на АВС. По това време наемът за средно студио като 5-то на БНТ струваше около 6000 долара на час.
Спазих обещанието, дадено на издателя на "Плейбой". Сега, 30 години след срещата ми с него, ви предоставям тези снимки, на които Хю Хефнър е 50-годишен. Представяте ли си "зайчетата" сега?"
- Г-н Таков, как успявате да поддържате буден обществения интерес към вашата личност?
- Чак буден, едва ли. Мисля, че обществото трябва да се интересува от далеч по-значими неща - здраве, просвета, отглеждане на българи. И още важни неща за България.
- Все пак, кажете как поддържате имиджа си на плейбой толкова години. Каква е тайната?
- Предпочитам българската дума образ. А иначе няма тайна. "Живей като другите и бъди благословен", казва един приятел. "Имиджът" е като кредитната карта. Когато кредитът се изчерпа, ако не възстановиш сумата, банката ти унищожава картата.
- С какво се занимавате в момента? От какво се вълнувате?
- Занимавам се с основната си професия. И ме интересува резултатът от тези занимания. За разлика от други дейности архитектът предимно строи. А иначе се вълнувам само от синовете си. От моята сестра, от моя брат.
- Биографията ви е белязана от присъствието на вашия баща Пеко Таков в управлението на България по време на социализма. Какво е да си едно от децата на Политбюро?
- Нещо по-различно от това да си едно от децата на лейтенант Шмидт. За децата на политбюро знам само, че имат люспи по гърба и ципи между пръстите на краката.
- Гласувате ли, г-н Таков. И ако упражнявате това свое право, за кого в евроизборите дадохте своя вот?
- Този въпрос е много личен и не е много европейски. Въпреки това ще ви отговоря така - за първи път не използвах правото си да гласувам. Защото не познавам почти никой от предложените кандидати.
Това, което разбрах от честите им екранни появявания, е, че срещат трудности с българския език. Да не говорим за други езици.
Основното обаче е, че не разбрах какво ще направят за България. Научих само, че трепетно се надяват да бъдат между тези 18 на всяка цена. Че ги вълнуват високото заплащане и привилегиите, които предлага европейското депутатстване.
Изпитвам чувство на неудобство, че това е българското представителство в Европа. Толкова ли може България?! За тези избори трябваше специален закон. Тогава обаче никой от тези ескимоси нямаше да намери място и в първата стотица.
- А как виждате конфигурацията на политическите сили на задаващите се кметски избори?
- Мисля, че който успее да привлече Йоло Денев и Кире Либерало на своя страна, ще победи...
- Как ще коментирате корупционните скандали, които разтърсиха БСП?
- Не мога да коментирам нещо, за което нямам информация. В обществото също липсва такава, а просто всички говорят. Говорят много, а става все по-неясно, все по-неочаквано.
Мрачни социолози, абонирани за всички телевизии и вестници, от ранни зори плашат сънения българин с апокалипсис и потоп, ако веднага не бъде обесен този важен политик или онзи висш държавен сановник.
Веднага след това по същите телевизии и вестници се появяват лица с неопределена сексуалност и опищяват орталъка, че ако падне и косъм от важния политик - това ще бъде асоциирано самоубийство на определена партия.
А е просто - преди да се е произнесъл съдът, се поема лична отговорност - подава се оставка, а не се излиза в отпуск. Знам от тате, че в отпуск се излиза след добре свършена работа. Така е поне в държавите, в чийто съюз скоро влезе и България.
Не може да си член на този съюз и да се държиш като жител на Огнена земя. Но за това, нормално поведение, в България не са чували. Говоренето продължава, а ошашавеният сънародник гледа сеир.
Ще стане много забавно, ако един ден народът престане да гледа телевизия да и купува вестници (а работата върви натам - виж им рейтингите и тиражите). Тогава същите медийни експерти и баш социолози ще си говорят сами, за радост на родната психиатрия.
- Легенди се носят за престоя ви зад решетките по Живково време. Как ще опишете тази история с днешна дата - с нейните нюанси и последствия за вас и за семейството ви?
- С две думи - пак корупционен скандал, но в много голям мащаб.
Участниците - много нависоко. Най-големият държавен канал за контрабанда на оръжие, дрога, ценности. И много пари за участниците. Справка - делото за служба "Културно наследство" и фонд "1300 години България".
Нюансите са точно обратни на сегашните скандали - тогава обществото знаеше за какво става дума, но всички мълчаха. Сега - всички говорят, а единици знаят истината.
Последствията за мен бяха 2,5 години затвор, за семейството ми - жестока драма. На баш виновника за тази низост - Тодор Живков, му издигнаха паметник, а участниците в тази огромна далавера още харчат откраднатите пари.
И докато погребвах родители, съпруга, роднини, упорити идиоти, обслужили далаверата, дружно се надпреварваха да сипят небивалици по адрес на фамилията ми.
Моите родители са популярни участници в антифашистката съпротива. И двамата са съдени по три пъти на смърт от цар Борис. Този цар присъедини България на страната на нацистка Германия през 1941 година. Странно е, че родителите ми са признати за антифашисти в Европа, на която България сега е член. А ръководните другари в БСП мълчат.
"Смел" доносник донася във в. "Труд", че моята майка била терористка. Пак мълчат...
- Имате ли теория, защо съдът е безсилен към онези "герои" на демокрацията, за които имаше повдигнати обвинения?
- Защото живеем на място, където е трудно да бъдеш нормален. Защото я няма държавата.
- Какви хора според вас населяват българския парламент?
- Интересни. Един мой съученик сега е председател на парламента и въпреки това ми е неспокойно.
- Посочете български политик с положителна роля в развитието на държавата през последните 17 години?
- Георги Първанов.
- А най-оцеляващият политик?
- Повечето са такива.
- Най-хитрият?
- Всички.
- Името ви се свързва с телевизията. Как се развива тв бизнесът през последните години?
- С малки изключения се развива зле. Професията никога не е била толкова унизена, слугинска, баничарска.
Истинската журналистика е изтласкана в периферни медии. Ако си позволиш лукса да критикуваш управляващите - тежко ти. Уволняват те, съдят те до дупка. Затова днешната журналистика изглежда толкова обла.
- Всеизвестни са словесните ви престрелки с Кеворк Кеворкян. Защо толкова години не успяхте да си поделите бащинството на "Всяка неделя"?
- Едва ли някой се интересува от стопения сняг. Такива измислени спорове не правят българската журналистика по-добра. Да сте чули писъци от Миряна Башева, Митко Аврамов и други създатели на "Всяка неделя".
Нямам спор с никого. Още по-малко с въпросния. Само съобщавам неща, които са се състояли.
Гарабед не може да е спокоен за "авторството" си на "Всяка неделя", защото всички, които създадохме програмата през 1978 година, сме живи и здрави. Затова са тези истерии. Затова е просташкият език и клеветите на кандидата за господ на българската журналистика.
То не бяха прехвърляния на злополучното авторство към Тошо Тошев, към Иван Славков - все началници и тогава, и сега. Докато въпросният се изживяваше като началник в Българската телевизия, първо открадна архива на програмата, унищожи моето участие в нея, а след това открадна и програмата. По повод архива - имаше някакво следствие, но кой ти помни.
И не дай Боже, някой да попита - абе, защо в книга на Григор Лилов пише, че Кеворк е кредитен милионер? Така със симпатия държавата нарича 3500-те юнака, които я окрадоха. Някой го кръстил Димитър - да не би по времето на възродителния процес да са го прекръстили и него? Той със самочувствие отговаря - "Някой ме кръстил някак си. Е, и?"
Е, и! Въпросният знае много добре къде, кога и кой го е кръстил така и каква "епистоларна продукция" стои зад псевдонима Димитър. Вместо да се покае, си позволява да прави тестове на главния прокурор.
Вероятна старческа деменция пречи на Гарабед да разбере, че този главен прокурор, не е онзи главен прокурор. Става забавно, ако този главен прокурор реши да направи някои тестове на въпросния.
- С какви илюзии се разделихте през годините?
- С илюзията, че когато човек остарее, помъдрява.
- В стълбицата на ценностите кои слагате на първите места?
- Има само едно първо място и то е за любовта.
- Как защитавате славата си на плейбой?
- Дойдохме си на думата. Въпреки че харесвам "Плейбой", славата ми на плейбой е силно преувеличена. Иначе съм хетеросексуален, ама това не е много модно сега.
- Все пак във "Всяка неделя" са ви гостували Тина Търнър, Глория Гейнър, Еми Стюарт, Прешъс Уилсън ? все хубави и известни жени. Даже за Прешъс Уилсън се говореше, че сте имали афера...
- От имената, които изброихте, е видно, че съм по певиците. А мнението за мен е, че съм аферист. Един плейбой обаче е и джентълмен, затова не коментирам.
- Вашата бивша съпруга Лили Иванова беше първата жена, която се съблече за "Плейбой". Как възприехте тази нейна изява?
- "Плейбой" има много хубав цветен печат и той лъже. Действителността е винаги по-мрачна от това, което си представяме. Най-важната жена в живота ми е Рая. С нея живях 28 години и тя роди двамата ми синове. Рая почина...
- Маргарита Михнева е в момента. Как се съжителства с личност, известна със силния си характер?
- Животът е винаги по-внезапен и по-шарен от това, което си мислим за него. Видях Маргарита, когато беше на 20 години, а пътят ми пресече нейния, когато навърши 53. Железен характер - преодоля страшна болест.
- Както знаете, тя е най-уволняваният журналист в България. Толкова обич и омраза към някого едва ли съществува... Маргарита не мълчи на генерални секретари, премиери, олигарси. Правят се, че я няма, а всички я гледат. Сега има само осем дела срещу нея, едно от друго по-безумни от гледна точка на правдата. Какво ще кажете? Иначе е интересно да се живее с Маргарита...
- Склонен ли сте вече да правите равносметка на живота си?
- Не смятам да тегля чертата и да правя равносметки. Надявам се да живея още.
- Какво е в състояние да ви разплаче и съответно развесели?
- Синовете ми.
