Д умичката морал като че ли се завърна, включително и в журналистиката, през тази година. Гилдията ни видя, че, за да отговори на очакванията на хората, трябва или да спазва, или да не спазва, но да избере как ще се отнесе към принципите за почтеност и за обективност в професията. Това казаха водещите на "Здравей, България!" по Нова ТВ Виктор Николаев и Ани Цолова в интервю за Vesti.bg.
За това как възприемат те работата си като журналисти, биха ли желали ново интервю с премиера Пламен Орешарски и какво биха го попитали днес, какво мислят един за друг, а също и как обичат да са облечени в ефир, четете в интервюто на Севделина Николова в рамките на рубриката ни "Vesti.bg на гости на Нова ТВ".
- Вече сме в края на една напрегната година. Вие доволни ли сте от нея? Каква ценност и каква поука тя донесе на вас лично? А какво трябва да запомнят от нея хората?
Виктор: За мен това беше година на промени, с много емоции в работата, интересна година. Всички журналисти видяхме, че това беше година на протести, на водораздел докъде трябва човек да е почтен в това, което върши. Моята и въобще нашата убеденост е, че трябва да бъдем максимално почтени към това, което вършим. И това се сбъдна.
- Това всъщност беше година на сериозни обществено-политически процеси. Изненадани ли сте всъщност от това, което се случи?
Ани: Аз съм изненадана приятно от това, че хората са по-информирани, отколкото ние, всички медии, си мислехме. В голяма степен именно ние сме виновни, че не сме ги информирали. Но хората са намирали начини да се информират; може би това се е случвало и на ниво сетивност.
Виктор: Оказа се, че хората са сетивни, което е хубаво, което е добрата новина за годината. Да, година на протести, да - на нестабилност, но това е и година на връщането на очакването за морал в политиката, обществото, медиите.
Ани: Това е годината, в която тези хора, които създават пропагандата, разбраха, че няма толкова лесно да създават и прокламират същата тази пропаганда.
Виктор: Хората общуват помежду си, има интернет, има социални мрежи, една година за осъзнаване и на хората, и на управляващите ги.
Ани: Методите, с които се променя реалността чрез медиите, също станаха в известна степен публично достояние.
- Дали и нашата журналистическа гилдия трябва да промени методите си на работа?
Ани: Да, самата гилдия видя, че за да отговори на очакванията на хората, трябва или да спазва, или да не спазва, но да избере как ще се отнесе към принципите за почтеност, за обективност в тази професия.
Виктор: Така че беше време разделно и по отношение на това всеки да си намери мястото и да каже: "Да, аз го правя, защото разсъждавам и работя свободно". Това беше година на отрезвяване и при медиите, и при хората. А и политиците трябва да са наясно, че има интернет и не може да правиш пропаганда и манипулации, подменяне на света с някакъв измислен, какъвто ти е удобен и какъвто ти изнася. Светът, какъвто е, ще продължи да съществува, не можеш да го подменяш с имитация.
- Вие самите сигурно също сте имали морални колизии.
Ани: Аз самата не съм имала. Опитвала съм се да не правя неща, които противоречат на морала и не съм имала колизии.
- В тази връзка, бихте ли искали да имате ново интервю с премиера Пламен Орешарски? (В разгара на протестите в интервю с Орешарски Ани Цолова и Виктор Николаев неколкократно му зададоха въпроса: “Кой предложи кандидатурата на Делян Пеевски за шеф на ДАНС”, но премиерът така и не отговори - Бел. ред).
Виктор (смее се): "В тази връзка" - "Да!".
Ани: В тази връзка, а и не само в тази връзка: Да, бихме искали да имаме интервю с Орешарски, защото нашата работа е да искаме да имаме интервю с Орешарски. Едно от неговите задължения е да отговаря на въпросите на хората чрез журналистите.
- А кой въпрос бихте повторили към днешна дата?
Виктор: Изненада. Имаме много нови, така че ще бъдат изненада. А от неизненадващите - продължава да бъде "Кой?", с извинение. Кой взима големите и важните решения и дава посоката за развитие на тази държава. Не просто да й задава вкуса, но кой задава посоката като цяло, защото все още не сме убедени, че това е избраният от суверена.
- Има ли събеседник, когото желаете, но още не сте се добрали до него?
Ани: Ами Пламен Орешарски, Сергей Станишев - това са хора, които, разбира се, каним най-учтиво в нашето студио, както винаги сме правили към всички управляващи.
Виктор: ДПС са най-канената партия със свои представители. Там обаче съотношението между поканени и участвали е най-неблагоприятно. Всъщност хората, които каним, са тези, които вземат решенията. Не за друго, а защото хората очакват въпросите да са към тях.
Ани: Най-критичните въпроси са към управляващите и винаги е било така, защото от тях зависи вземането на решенията. Опозицията винаги е в по-облагодетелствано положение. Има критични въпроси към всички, но най-критични са към хората, които вземат решения. Точно при тях има и новини.
- Може би защото в някаква степен функцията на медиите съвпада с тази на опозицията - да критикува.
Ани: Не самоцелна критика, а коректив.
Виктор: Но когато нормален и критичен въпрос се приема враждебно, е лош атестат за този, който трябва да даде отговора.
Ани: За съжаление българските политици смятат, че критичните въпроси са въпроси на отношение - журналистът имал отношение и не бил обективен, и съответно си избират определени медии и журналисти, за да се изявяват там. Понеже чета какво се пише за нас - ние сме били критични към управляващите и затова сме подкрепяли ГЕРБ. Трябва да е ясно, че когато си критичен към някого, не означава, че подкрепяш политическия му опонент. Поначало поведението на журналиста трябва да е критично и коригиращо. Твърденията – не си с мен, значи си с врага ми, ми приличат на приведена в действие „опорна точка”. Журналистът не трябва да бъде с никого, трябва да бъде равно отдалечен в публичното си присъствие от всички политически фигури. Просто трябва да бъде обективен и честен. Оказа се, че е трудно да си честен. Абсурдното е, че предишните управляващи ни казваха: „Комунистите ли ви казаха да зададете този въпрос?”
Виктор: Преди са ни казвали "мръсни комунисти", когато на ГЕРБ сме им задавали въпроси, неприятни за тях самите. Питали са ни в пристъп на самозащита: "Станишев ли ви написа тия въпроси?". Много бързо забравят едни хора къде работят, какво правят, къде се намират и кога са искрени.
- Към журналистите в миналото като че ли по-рядко се отправяха такива упреци. Не знам дали заради това, но не смятате ли, че се е образувала пропаст между по-старото и по-младото поколение журналисти, на което принадлежите? Случва се бързо да се развалят екипи, рядко чуваме похвали от едните към другите в това доста условно разделение.
Ани: Зависи кой говори. Днес е изключително важно кой говори, кой критикува журналиста, кой задава въпросите. Затова призовавам хората да бъдат с широко отворени очи и уши и да внимават кой говори, даже не толкова какво казва, защото много често говорещите си сменят мнението. Не знам как заспиват някои от говорещите днес в България.
- Усещате ли някаква приемственост по отношение на по-възрастните си колеги и има ли някаква празнина между поколенията в гилдията ни?
Ани: За мен борба между стари и млади няма, тя е липсваща. Става въпрос за характери.
- Учите ли се тогава от по-възрастни от Вас колеги?
Ани: Мен практиката ме учи най-вече - ситуациите, в които изпадам ежеминутно и в които вече 15 години съм изпадала.
Виктор: Не виждам ситуации, предполагащи или не предполагащи приемственост. Защото, например, ежедневното предаване, което правим, има характерна динамика, която се налага в последните 10-ина,няма и 15 години. За седмично предаване, за тип очерк, сигурно трябва да има, но тук медията се случи и разви по-бързо, отколкото да се предава някаква поколенческа щафета.
- А вие двамата как успяхте да се сработите? Бързо?
Виктор: Да, бързо. Няма как - всеки ден на екран, интереси към едни и същи теми, в общи линии инстинкт. Понякога си казваме: "Не си прав - не си права", но общата посока за това, което е важно, и еднаквите ценности към свобода и обективност, ни свързват.
- Това ли са основните ви ценности - свобода и обективност?
Виктор: Свобода, да.
Ани: И се мъчим да казваме истината.
Виктор: Особено когато има някакъв конфликт с повече нюанси на гледните точки, се мъчим да ги покажем всичките в студиото.
Ани: И през цялото време сетивата ни са отворени за опити за манипулации чрез нас и пропагандиране на измислени, несъществуващи тези, които да променят реалността.
- Ако реалността не ви налагаше точно този дневен ред на предаването, какви теми и гости бихте избрали?
Виктор: Горе-долу, правим това, което ни е интересно. Има обаче и неща, от които се лишаваме. Понякога се лишаваме от срещи с интересни, интелигентни хора, за които трябва повече време, а ние не можем да им го дадем сутрин.
Ани: Не само това. Темпото сутрин е друго - темпото на предаването сутрин е различно от темпото на предаването вечер. Сутрин има много динамика, много информация, анализ, коментар, но предимно много динамика. И някои теми и гости не предполагат тази динамика.
Виктор: Казвали сме си: "Ех, този човек колко хубаво говореше!", обаче знаем инстинктивно, че сутрин публиката няма да го изгледа.
Ани: Подобни хора имат нужда от разгръщане, а при нас няма много време за разгръщане. Защото сутрин три часа минават толкова бързо за нас, ако някой ни изгледа на един дъх - за него също, и нямаме право да чакаме "охлювът да се шмугне в храста".
- Тези три часа сте в ефир, а после какво правите?
Ани: Забавно ми е, как много хора си мислят, че ние работим само 3 часа. Моят ден започва в 4 ч. сутринта и нямам работно време. Понякога решаваме какви да са темите за другия ден дори по време на рекламите от днешното предаване. Телефон, компютър, и така цял ден нон-стоп си в информационния поток. През цялото време поръчваме някакви материали на кореспонденти.
Виктор: Телефонът с интернет, например, е основно средство.
Ани: Където и да се намирам, ходя например на спорт всеки ден, не спирам да работя и да мисля за предаването за следващия ден. Виктор също. До късно вечер понякога сме на телефона с продуцентите и обмисляме ефира за следващия ден. Имаме си групи във "Вайбър" с продуцентите и обсъждането на предаването минава и от там, защото има моменти, в които главите ни гръмват от телефоните.
- Дори днес в ефир обаче Ви направиха комплимент колко добре изглеждате. Как успявате?
Ани: Грим, осветление.
Виктор: Да, телевизията има и такава лустросваща, лъскава част.
- Обличат Ви фирми. Но имате ли право на избор за дрехите?
Виктор: Имаме, но аз например се съобразявам с хората от гардероба в телевизията, те се занимават с нещата.
Ани: Аз например не обичам сака в ефир, след толкова години носене на сака. И съм помолила да не съм със сако - предпочитам да съм с рокля или с риза.
Виктор: Аз пък съм помолил за сака, но не и за жилетки.
- Ако Ви попитам, как с по няколко думи бихте се определили един друг?
Виктор: Ани е честна, приятел е и е много "енергийна".
Ани: И аз казвам за Виктор, че на първо място е приятел, честен човек и журналист - много рядко се случва да срещнеш честни хора. Освен това има убийствено чувство за хумор, нищо, че не му личи. До сълзи от смях съм стигала с него.
- И двамата имате деца, кога успявате да намерите време и за тях?
Ани: Следобед и в неделя.
Виктор: Преди виждах дъщеря си следобедите, но сега ходи на занималня, така че я виждам по-малко. Докато преди можех, като падне сняг, да изляза в 2 ч. на разходка с нея с шейната, сега вече тя е в първи клас и стана малко по-сложно.
Ани: Аз просто го взимам от детска градина по-рано - в 15-16 ч.
- Децата Ви познават ли се?
Ани: Познават се, но не ги събираме често, защото събота и неделя гледаме да си починем един от друг.
Виктор: Да, децата последния път си играха много добре.
