Д а се разходите в парка и да видите скейтъри е една от най-обичайните гледки, които едва ли ще ви направи впечатление.
Дали обаче това щеше да е така през 1989 година?
По улиците на Прага и Будапеща скейтърите не са невиждано явление, но за София, те са една екзотика на ръба на закона – не са официално позволени, но и властта няма нищо против тях.
Ранната пролет на 1989 година Мартин Младенов прекарва времето си със софийските скейтъри, които се готвят за републиканското състезание в столицата.
СКЕЙТЪРИ ОТ МИНАЛИТЕ ВРЕМЕНА - АВТОР: МАРТИН МЛАДЕНОВ
Какво си спомня за времето, атмосферата и как тези моменти остават във времето, за изложбата „Скейтъри от миналите времена“, за Вдъхновените и Vesti.bg разказва авторът й– Мартин Младенов.
Той никога не е карал скейтборд, но прекарва две седмици със скейт обществото на София през 1989 година, като запазва моментите от тренировките и републиканското състезание с фотоапарата си.
Мартин започва да се интересува от фотография на 12-годишна възраст. „Само с това се занимавах“, спомня си той и допълва, че именно тази страст ще го отведе до софийските скейтъри.
Когато Мартин завършва гимназията трябва да изкара така нареченото „УПК“ - Учебно-производствен комплекс, когато в последната година от образованието си, учениците работят в индустрията, за да придобият „професия“.
Мартин попада в дърводелски цех, където има още едно момче, което се казва Досю и търси дъска.
От която да си направи скейт.
Субкултурите в соц България – направи си сам
Едно от големите открития на YouTube звездите са туториълите DIY(do it yourself).
В Източния блок това е ежедневие още преди появата на интернета, защото там на практика няма нищо. За да принадлежиш към дадена субкултура, трябва цялото семейство да ти стане „съучастник“.
Скейт културата не е изключение.
„Така и не знам какво стана с този скейт“, споделя Мартин за плана на Досю, но именно така разбира, че има момчета, които карат в Борисовата градина.
„Като дойде време да карат, се разбрахме да ходя да ги снимам. Оказа се, че карат много добре.“
Мартин снима тренировките им през април и състезанието през май.
„На снимката виждаш един скейтър, който по нищо не се различава от западните. С разликата, че този на запад всичко си е купил от магазина и ако реши вече да не е скейтър, влиза в магазина и си купува следващото.
А на този човек тук, цялото семейство работи за имиджа и всичко, което трябва да е скейтърско. Нямат цветни дрехи – майките скъсяват панталоните, оцветяват ги…“, спомня си Мартин какво се изисква, за да бъдеш част от дадена субкултура.
Историята за това как се прави рампа, за да се тренират различни трикове е на ръба на митичното.
Без изобщо да има инженерни познания, едно от момчетата вижда рампа в западно списание и с ходатайство отива до завода в Кремиковци, за да си поръча изготвянето на такава. По разказите на останалите скейтъри, я транспортират до града с военен камион.
„Знаехме много добре какво се случва на запад“, разказва още Мартин.
Всички гледат номера, учат ги от списания, дори на моменти се налага да си измислят сами как се правят.
Съпричастността на скейтърската общност, независимо от коя страна на стената се намират, е легендарна. Доказателство за това е историята на Досьо, момчето, което мечтае да направи собствен скейтборд. Той разказва на Мартин какъв неочакван подарък получава. „На състезание в Прага един англичанин видял на какво караме ние – взел координатите на нашето момче и после му изпраща скейт по поръчка.“
Колетът идва в България и Досю е привикан в малка стаичка в митниците. Служителите го питат дали знае какво има вътре – момчето не знае, защото за него пратката също е изненада. Когато отварят пакета, вътре има нов скейт – направен по поръчка.
Не можем да знаем какво е изпитало в този момент момчето. Знаем само, че е имало риск да не го получи – но скейтът му трябва за европейско първенство. Така Досю се прибира у дома с подарък от съдбата, който едва ли е очаквал.
Защо един непознат човек прави такъв щедър подарък? „Защото това е преди всичко общност“, обяснява Мартин.
Най-впечатляващи за автора на снимките обаче са самите тренировки преди републиканското през 1898 година. „Това, което ми направи впечатление, е, че бяха много дисциплинирани. Там няма учител, треньор и правеха всичко на самодисциплина. Казваха си час, отиваха и тренираха много сериозно.“
Всички, които Мартин снима по време на тренировката и състезанието, са станали шампиони.
Дисциплините са били три – фрий стайл, стрийт стайл и слалом.
Снимката, която Мартин никога няма да забрави обаче е от тренировка.
„На една от снимките върви една баба и в гръб изглежда, че скейтърът скача над нея, да има някакъв контраст.“
Може би точно тази снимка показва полета на „дъската към свободата“.
Защото една стена може да забави информацията, но не и да я спре. А когато искаш свободата си, винаги ще намериш как – и на какво да стигнеш до нея.
Изложбата „Скейтъри от миналите времена“ на Мартин Младенов можете да видите от 19.09 до 03.10 в галерия GiftedSofia.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини и любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!