Вдъхновените
Непознатото величие на българските планини през очите на един пътешественик
Борислав по време на похода   
Източник: Радост Пенева, личен архив
1

„На финала се чувствах щастлив. Нямам думи, с които да опиша емоциите, които ме обземаха. Прилив на ендорфин. Бях като опиянен. Цялото приключение премина успешно“.


Борислав Йорданов е на 33 години от София. Неговата страст е колоезденето и именно тя ще го отведе към едно вдъхновяващо приключение с колело в едно от най-красивите кътчета на България и… рекорд.

Пред Vesti.bg и Вдъхновените Борислав разказва какво е да спиш по-малко от 3 часа за две денонощия, за да изминеш Рила и Родопите и да видиш най-красивите ни планини.

„Още преди 2 години, когато поставих два рекорда за скоростно преминаване на маршрута Ком-Емине, възникна идеята и за скоростно преминаване на българската част от европейския маршрут Е8 -“Рила – Родопи”, започва разказа си Борислав. „Целенасочена подготовка за него започнах от март месец тази година. Три седмици преди опита ми за рекорд,  преминах цялото трасе с малки изключения в края на маршрута, тъй като беше валяло. Калта в Източни Родопи е много лепкава. Полепва по гумите и колелата на велосипеда блокират.“

По думите на Борислав, огромна част от приключението е самата подготовка. От нея става ясно, че без екип и съмишленици, които да ти дават подкрепа, успехите са невъзможни. А когато има и кауза – дори слабите моменти са преодолими.

Целта на “Велоносния поход” е да се популяризира маршрута сред колоездачите и да се покаже, че има нужда да му се обърне внимание, има нужда от повече грижа и поддържка, а и от маркиране. Особено в Източни Родопи има много немаркирани и обрасли с растителност участъци. С този рекорд ние от клуб “Велораптор” искаме да привлечем вниманието на съответните общини и институции да обърнат внимание и да вземат мерки за поддържането на българската част от Европейски маршрут Е8.“

Това е първото преминаване по това трасе, казва Борислав, така че при всички положения е щяло да има рекорд. В приключението взимат участие 10 души, всички от клуба на Борислав, като те му помагат в тежките моменти и не го оставят да се предаде, въпреки, че по пътя ще има трудности.

Начало на приключението

Източник: Радост Пенева, личен архив

„Приключението стартирах от Боровец сам, а уговорката ни бе да ме чака човек от екипа (без велосипед) на хижа Мусала и от там да ме съпроводи до язовир Белмекен.“, казва Борислав и допълва, че мъжът, който е там, всъщност е неговият шеф, който също се вдъхновява от идеята.

„На спортна база Белмекен ме очакваше почти целият екип“, продължава разказа Борислав. Там е и основателят на велоклуба, Калин Русев. Двамата все още не знаят, че им предстои контузия, която може да сложи край на мисията, при това малко след старта.

„Малко преди Меандрите си сецнах кръста при преминаването на поточе в Рила.“

Йога за из път

Източник: Радост Пенева, личен архив

За да може отново да продължи, Борислав прави йога упражнения, които временно намаляват болката. „А всъщност по това време, може бе най-тежкият ми момент от изпитанието. Макар и болката в кръста да беше почти отминала, аз се чувствах изтощен и на ръба на силите си. На Меандрите, докато почивах и се хранех, кинезитерапевтът ми - Калин Стоянов, обаче направи своята магия и болката в кръста окончателно изчезна.“

Следва „голямото“ спане

Цели два часа Борислав успява да си открадне за сън, след като вече са на Голям Беглик. Следваща спирка за почивка – не е планирана.

„Малко след Триград скоростите на велосипеда ми се повредиха и се наложи да сменя ухото на дерайльора. Естествено резервното ухо е задължителна резервна част, която всеки планински колоездач трябва да има в себе си, особено на многодневни маршрути.“

Следващата точка е Пампорово, където Борислав презарежда силите и продължава напред. Тук идва поредно предизвикателство -  налага той да спре замалко.

„След хижа Момчил Юнак се наложи да спя по спешност – нямаше как, унасях се на колелото“, спомня си Борислав.

След цели 15 минути дрямка в една беседка, ще последват нови неочаквани обрати. Срещи с диви животни до хижа Сини връх, както и повреден часовник, на който е качен маршрута на Борислав.

Източник: Радост Пенева, личен архив

И след като се справят с всички тези предизвикателства – предстои ново – една от хижите, Аида, е изместена заради мина, която се намира в близост.

„Едвам я намерихме в тъмното. Спуснахме се и излязохме на мината за злато. Отново пълнолуние, кранове и един силен тътен от мощни вентилатори от мината. Добре, че бях минавал от там, защото, ако трябваше да се лутаме щяхме да загубим доста време.“

Следва финалната част от шампионското каране на Борислав, който преминава през местност, която преди това не е познавал. Но сякаш пътят му се отблагодарява затова, че е изминат. Последните 10 километра са „питомни“ – Борислав се спуска по асфалт.

„На финала се чувствах щастлив. Нямам думи, с които да опиша емоциите, които ме обземаха. Прилив на ендорфин. Бях като опиянен. Цялото приключение премина успешно и всички си бяха изкарали страхотно.“

Източник: Радост Пенева, личен архив

Борбата с тежките моменти е през цялото време на похода. „В такива случаи в главата се случват много неща и нахлуват неприятни мисли, като например – “Зная, че ще ми е лошо. Защо си го причинявам?”, “А можеше да си лежа вкъщи на леглото”, “Дали няма начин да се откажа? Не, НЯМА”, “Добре, сега трябва да си събера мислите и да продължа”, “Ей, слабак, карай го това колело“. Как преодолях всичко това? Ами просто продължих и не спирах. Сигурен бях, че ще отмине и ще се оправя. Така и стана.“

Борислав вижда някои от най-красивите места в България, които по думите му не са едно или две.

„По пътя към Мусала има много красиви гледки, язовир Голям Беглик, язовир Широка поляна, Триград от високо, малко преди Гребенарова Чука и много други. Маршрутът е изключително живописен и си заслужава да се премине целият“, съветва ни той.

А най-ценното, с което ще запомни приключението, всъщност е подкрепата на близките.

Всички запомнящи моменти ги свързвам с хората около мен“, завършва разказа си Борислав, който успява да премине маршрута Рила – Родопи от 440 км за две денонощия и по-малко от 3 часа сън.

И казва, че като всеки истински приключенец, е щастлив, не само в началото и в края, но и по средата на авантюрата.

Следете за новите предизвикателства на Борислав Йорданов във Фейсбук страницата на Велоносен поход.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още любопитни новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.

Абонирайте се и прочетете първи "Непубликувано" и обзор на деня за 2 мин. Безплатно е :-)

@
Коментирай
Кирилица:
Фонетична
Имате 2000 позволени символа

* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!

1 коментар
 
3 рецепти, богати на протеин
Ексклузивно

3 рецепти, богати на протеин

Преди 10 часа
Обратно в сайта X

ДОСТЪП ЗА ЛОГНАТИ ПОТРЕБИТЕЛИ За да пишете, оценявате или докладвате коментари, моля логнете се в профила си.

  1. Запомни ме
забравена парола Полетата маркирани с * са задължителни
Полето Потребителско име не трябва да е празно.
Полето E-mail не трябва да е празно.
Полето Парола не трябва да е празно.
Полето Повторете паролата не трябва да е празно.
  1. Декларирам, че съм се запознал с Общите условия за ползване на услугите на Нетинфо.
Полетата маркирани с * са задължителни

Водещи новини