Д анни за земетресения в Непал има поне от XIII век, а силни трусове разлюляват страната през около 75 години. И през цялото това време в Непал, както в повечето сеизмични райони, едно нещо е неизменно – хората, озовали се в зона на разрушението, не са имали никаква представа кога ще започне да се тресе земята.
Дори след десетилетия изследвания, все още не можем да предричаме земетресенията, коментира сеизмоложката Пеги Хелуег от Лабораторията за сеизмологични изследвания към Калифорнийския университет в Бъркли.
Районът около Катманду преживя разрушителни трусове през 1934 г. и 1988 г., но когато този месец експерти по бедствията се събраха на семинар в непалската столица, единственото, което можеха да предскажат, бе, че следващото земетресение вероятно ще се случи през идните няколко десетилетия.
Известен е поне един случай, в който властите са реагирали остро на ограничените възможности на сеизмолозите да предвиждат тези събития. През 2012 г. италиански съд призна за виновни в непредумишлено убийство шестима учени, които не били предвидили труса в Акуила през 2009 г. и не били предупредили местните жители, при положение, че самото земетресение било предшествано месеци наред от тътен. При тези трусове загинаха малко над 300 души. Впоследствие, през 2014 г., присъдата бе отменена.
Предсказването на трусовете, тоест отправянето на предупреждения за тях дни или седмици, преди да се случат, все още е далечна цел, но при ранното предупреждаване има напредък, осигуряващ ценни секунди, за които могат да бъдат спасени човешки животи. Светът обаче е разделен на богати и бедни. По думите на Хелуег
системите за ранно предупреждение се използват едва в няколко горещи сеизмични точки по света.
Те могат да сигнализират за трусовете броени минути преди началото им, Сред страните с такива системи са Мексико, Япония и САЩ, като най-модерната е калифорнийската „ШейкАлърт“. Тя е финансирана от щатските власти.
Тези системи се състоят от станции със сеизмографи, които могат да засичат сеизмични вълни от вида Пе (P на латиница). Това са предизвикани от земетресението неразрушителни вълни, които преминават през земната кора по-бързо от Ес-вълните (S) – тези, които причиняват „люлеенето“ на земята при сеизмичен трус.
Щом Пe-вълните стигнат до станцията за сеизмично наблюдение, информацията се предава на лаборатории по телефонни линии, модеми или спътници. Там с помощта на математически алгоритми компютри изчислява къде ще е епицентърът и какъв ще е магнитудът на труса, предизвикан от вълните.
През 2014 г. „ШейкАлърт“ извести района на Санфранциския залив 5-10 секунди преди земетресението в град Напа.
„Ако Непал разполагаше с мрежи за сеизмично наблюдение, които да действаха, както системите в Северна Калифорния при земетресението в Напа от 2014 г., хората в Катманду може би щяха да бъдат предупредени за труса 15-20 сек. преди него“, смята Хелуег. Тези секунди може би щяха да са достатъчни, за да се скрият под масите или дори да избягат от рухващите сгради.
Но тези системи изобщо не са евтини. Изграждането на система за ранно предупреждение по цялото западно крайбрежие на Щатите би струвало общо 38,3 млн. долара, сочи оценка на Геофизическия институт на САЩ отпреди година, а ежегодната ѝ поддръжка и работа – общо 16,1 млн. долара.
Система за предупреждение на влаковете в метрото
От 2012 г. мрежата на метрото в района на Сан Франциско – БАРТ (Bay Area Rapid Transit Systems, BART), е свързана с „ШейкАлърт“.
Системата за ранно предупреждение изпраща сигнал, който автоматично понижава скоростта на влаковете на БАРТ преди земетресения с магнитуд 4 (ако са в местен район) или с магнитуд 5 (ако са далече) и по този начин се избягват фатални дерайлирания.
Но „ШейкАлърт“ не е идеална. Ако епицентърът на труса е в самия район на Санфранциския залив, БАРТ няма да получи никакво предупреждение, тъй като Пе и Ес-вълните достигат датчиците почти едновременно.
Системата за ранно предупреждение на японското Управление по метеорология е по-всеобхватна.
Тя предупреждава обществото за земетресения от 2007 г. и е направена така, че да сигнализира на компютри, общински учреждения и други, когато даденият трус ще е достатъчно мощен, за да разруши стени.
Влаковете стрела, ядрените реактори и заводите са вързани към системата. Всички те автоматично спряха работа при труса в Тохоку през 2011 г., който предизвика цунамито, причинило впоследствие аварията във Фукушима. Учениците тогава бяха предупредени да се скрият чрез съобщения на мобилните им телефони. Тази система спаси „хиляди животи“, каза на научна конференция наскоро сеизмологът от Калифорнийския университета в Бъркли Ричард Алън.
