Р уският президент Владимир Путин изрази увереност, че Украйна има бъдеще само при федерализация, предаде ТАСС, цитирайки интервю на държавния глава за германската телевизия А Ер Де.
„Украйна е сложна страна не само по етнически състав, но и по
процеса на създаването ѝ в сегашния ѝ вид“,
отбеляза той. Путин предложи на западните държави да работят заедно за постигането на единно политическо пространство в Източна Украйна. Можем да се движим в тази посока, но само заедно, отбеляза руският президент.
Договореностите от Минск не се изпълняват напълно, смята той. Има определени проблеми, свързани с това, че и двете страни в конфликта не оставят част от населените места, договорени в Минск.
Путин се зарече, че Русия няма да позволи на украинските власти да унищожат всички свои политически опоненти.
Според руския държавен глава
разширяването на НАТО и приближаването му към границите на Русия съществено е изменило геополитическото пространство,
расте и броят на базите. „Нима руски бази са разпръснати из целия свят? Не, базите на НАТО, американските бази са разпръснати по целия свят, включително и близо до нашите граници“, каза той.
Путин заяви, че преди няколко години Русия е взела решение да възобнови далечните полети на стратегическата авиация, тъй като не е забелязвала „насрещни стъпки“ от САЩ и НАТО.
Президентът на Русия определи като неадекватна реакцията на Запада на присъединяването на Крим, тъй като Москва е действала според прецедента с Косово.
Последователното настъпване на руски танкове, артилерия и войски в превзетия от бунтовници Донбаски район в Източна Украйна, документирано миналата седмица от НАТО и независими международни наблюдатели, е тревожно напомняне, че
кризата, възникнала след анексирането на Крим през март, далеч не е приключила,
пише британският в. „Обзървър“.
Както винаги намеренията на Русия в Украйна са неясни. Придвижването на войски, които е възможно да включват чеченски и казашки наемници, може да е просто опит за подпомагане на сепаратистите, които не разполагат с човешки ресурси и оръжие да оказват съпротива на Киев вечно.
Възможно е това да е част от по-широки усилия да се подкрепи независимостта на Донбас след победата на сепаратистите на нагласените избори, които единствено Москва смята за законни.
Някои анализатори се опасяват, че преследвайки опасните си фантазии за възраждане на руската империя, Путин крои дългосрочни планове да превърне Източна Украйна в постоянно, милитаризирано предмостие или автономна държава, откъдето да осъществява продължителна кампания за дестабилизация срещу Украйна и прозападното ѝ ръководство, отбелязва вестникът.
Какъвто и да е замисълът, фактът, че всичко това се случва точно когато Путин се срещна с Барак Обама, Дейвид Камерън и други световни лидери от Г-20 в Бризбейн, е меко казано невероятен.
Путин е уязвим.
Засилващият се финансов натиск и нарастващата подкрепа на НАТО за европейски страни, граничещи с Русия, може да убеди Москва, че цената на антисоциалното поведение е непоносимо висока.
Колкото до руския президент – световните лидери би трябвало да престанат да се държат с него сякаш е един от тях. Путин и путинизмът са завръщане към по-поляризирана и агресивна ера. Не трябва да се допуска той да ни завлече отново в миналото, заключава „Обзървър“.
Русия продължава да всява хаос. Положението в Украйна бързо се влошава, Москва продължава да поражда недоумение около съдбата на малайзийския самолет, свален над Източна Украйна, наблюдава се руска военна активност край границите на НАТО, а точно преди срещата на върха на Г-20 в Бризбейн Русия разположи флотилия от военни кораби край бреговете на Австралия, пише в. „Дейли телеграф“.
Лидерите на западните демокрации този път изглеждаха единни в неодобрението си към Владимир Путин. Острите думи обаче не могат да заменят действията. Заплахата, която поражда Путин за бъдещето на Украйна, би трябвало да безпокои западната демокрация.
Когато голяма държава сплашва по-малка, без от това за нея да има последствия, международното право и ред са застрашени.
Няма лесно решение на тази криза, но Западът трябва да продължи да упражнява натиск върху Русия, за да убеди категорично Путин и приближените му, че агресивният подход няма да се толерира, подчертава вестникът.
Целият свят вече е наясно – цял отрязък от границата на Украйна е достъпна за Русия, границата там на практика не съществува. Въпросът е не дали в Източна Украйна има руски войски, а каква е числеността им, посочва френският в. „Монд“.
Цял свят го знае, а Москва отрича. Блокажи, лъжи, създаване на пречки. Още няма яснота за ракетата, отнела живота на 298 цивилни, пътували с малайзийския самолет. Русия говори за мир, но разпалва война, цитира „Монд“ изказване на американския посланик в ООН Саманта Пауър от миналата седмица.
Внезапно Западът си дава сметка за очевидното:
Русия на Владимир Путин не приема вече правилата на играта. Нито днешните, нито тези от вчера.
Вестникът цитира и Хeнри Кисинджър, според когото Путин е „тактическа сила, която прикрива стратегическа слабост“. Тази слабост е толкова тревожеща, колкото и слабостта на руската икономика под двойния ефект на западните санкции и спадането на цените на петрола, от които тя е силно зависима.
Именно тази уязвимост кара Западът да премисля два пъти преди да наложи нова серия санкции на един непредвидим режим.
Единственото предвидимо е продължителността на изпитанието – то ще трае дълго, допълва „Монд“.
