Плевнелиев: Ще лекуваме украински военни в България

"България ще подкрепи с 500 хил. лева доверителния фонд за лечение на украински военнослужещи. Като обаче тези пари ще останат в България, тъй като ние ще помогнем и ще подкрепим лекуването на украински военнослужещи в България".

Това заяви президентът Росен Плевнелиев в Уелс, където участва в срещата на високо равнище на НАТО, предаде БНР.

"България ще предложи три бази за учения на НАТО. Ще предложим използването на българските полигони, а именно - Ново село, Корен и Шабла за учение на НАТО, като наред с общо финансиране по линия на НАТО, както и съвместни проекти, каквито ние имаме със САЩ, с Израел. Но и ние ще осигурим малко повече българско финансиране, за да може тези три бази да се натоварят малко повече като полигони за учения", обясни още Плевнелиев.

"НАТО няма да разполага бази на българска територия", каза още Плевнелиев.

"Най-важният резултат от срещата на върха ще бъде приемането на Плана за готовност за действие, който е във връзка с украинската криза и отразява необходимостта от недопускане на изпреварващи действия на Русия срещу държави членки на НАТО", заяви още президентът Росен Плевнелиев.

"Това е съвсем конкретен документ, който за пръв път от десет години членство на България в алианса точно и конкретно определя ангажиментите на алианса в случай на атака срещу България или Румъния", заяви президентът.

"Сред големите приоритети на България, зададени преди време, но по които страната ни не е напреднала много, той посочи оперативната съвместимост на българската армия с НАТО и степента на интеграция, както и инвестициите в способностите.

България е поела ангажимент да изпълни 55 национални цели и по всяка от тях е необходимо да се работи още.

По програмите за Рамкови нации, България има амбицията да се присъедини към група държави с водеща рамкова нация Германия и това ще бъде декларирано днес тук", заяви президентът.

"По програмата за интелигентна отбрана България вече изпълнява няколко проекта, което е новина, но те не са достатъчни. Трябва да засилим нашето сътрудничество с нашите съседи", отбеляза той.

"Искаме да държим политиката на отворени врати наистина отворена, за съжаление това няма да се случи на този форум, но за нас това е важно. Ние подкрепяме безпрекословно Черна гора и Грузия, очакваме напредък от Македония и Босна и Херцеговина", посочи Плевнелиев по друга от важните теми на форума.

"Балансът в Черно море е променен. След анексията на Крим имаме съвсем друга ситуация. България работи много през последните месеци, за да обърне внимание на нашите партньори колко е важно да изнесем инструменти за наблюдение, за разузнаване, ранно предупреждение, така че в нарушения баланс на Черно море да се чустваме малко по-спокойни", заяви държавният глава.

Във връзка с кризата в Украйна и действията на Русия той изтъкна, че каналите за комуникация са отворени и се надяваме на политическо решение.

"Ние приветстваме мирен план за уреждане на конфликта", изтъкна той.

"Категорично искам да заявя, че кризата в Украйна не може да бъде решена с военни средства. България ще помага, но ние не можем да пращаме войници и оръжия.

Кризата може да бъде решена само с политически средства, чрез диалог и съгласие между страните. Вярваме в това, държим каналите за диалог и комуникация с руската страна отворени, същевременно показваме решителност", изтъкна президентът.

По думите му много вероятно е да има нова вълна от икономически санкции срещу Русия именно защото не искаме да воюваме, да пращаме войници и оръжия.

"Но искаме Русия, като партньор, с когото сме работили десетки години, да се върне на масата на преговорите, да бъде отново един партньор, на когото се доверяваме и с когото можем да вземаме заедно отговорни решения. Санкциите са сигнал към Русия, че ние сме решителни, единни и търсим политическо решение", добави Плевнелиев.

Президентът Росен Плевнелиев пристигна днес в Нюпорт, Уелс, за участие в срещата на върха на НАТО. В ръководената от президента делегация са включени министърът на външните работи Даниел Митов, министърът на отбраната Велизар Шаламанов, както и други представители на президентството и изпълнителната власт.