Дмитро Ярош, ръководител на украинската ултранационалистическа паравоенна група „Десен сектор“, чиито членове се бият редом с армията срещу проруските сепаратисти в източната част на страната, беше назначен за съветник в украинското министерство на отбраната, предаде АФП, позовавайки се на изявления на армията и на „Десен сектор“.
43-годишният Ярош, заклет враг на Кремъл, беше избран за депутат в украинския парламент през октомври. Сега той е назначен за съветник на началника на Генералния щаб Виктор Муженко в
опит на властите в Киев да поставят под контрол станалите прекалено самостоятелни доброволчески батальони,
отбелязва АФП.
„Дмитро Ярош ще играе ролята на посредник между доброволческите батальони и генералния щаб“, подчерта Олексий Мазепа, говорител на началника на Генералния щаб. „Искаме да бъдем единни пред врага и нашата цел е сътрудничеството и интеграцията на доброволческите батальони във въоръжените сили“, добави той.
Говорител на Ярош обясни, че
„Десен сектор“ остава автономна структура,
но отсега нататък ще се финансира от министерството на отбраната. „Бойците ни вече ще са добре въоръжени. Досега екипировката ни се осигуряваше от доброволци“, добави той.
Движението „Десен сектор“ включва политическо крило и военни батальони. Бойците му са известни с желязна дисциплина и нулева толерантност към пиенето. Те присъстват в горещите точки на конфликта, особено около развалините на летището в Донецк. През януари Дмитро Ярош беше ранен при битка за летището, което малко по-късно премина под контрола на бунтовниците след месеци на ожесточени боеве.
„Десен сектор“ спечели голяма популярност сред демонстрантите на Майдана, протестиращи срещу проруския президент Виктор Янукович, след като се отличиха при сблъсъците със силите на реда, обсипвайки милицията с павета и коктейли „Молотов“.
Движението твърди, че е продължител на противоречивото наследство на украинските националисти от Втората световна война. Самият Ярош го описва в интервю за АФП като „националистическо, но не и фашистко“.
Русия съди Ярош за „подстрекателство към тероризъм“
и Москва издаде срещу него международна заповед за арест.
Междувременно украинският президент Петро Порошенко обяви, че снема възраженията си срещу провеждането на референдум, който би дал повече права на размирните региони, въвлечени във военен конфликт преди повече от година, което е промяна в правителствената политика, предаде АП.
Подкрепяните от Русия сепаратисти в Източна Украйна обаче отхвърлиха жеста на президента, окачествявайки го като „безсмислен“.
Още в началото на въоръжения конфликт протестиращите в Донбас поискаха референдум за по-широка автономия на техните региони. Украинското правителство тогава отхвърли техните искания. Но днес Порошенко се срещна с парламентарната комисия, която готви поправки към конституцията. На срещата, предавана по телевизията, президентът каза, че ако комисията прецени, че референдум е необходим, той няма да се противопостави.
В днешното си изявление Порошенко каза също, че все още е против идеята за федерализация, поддържана от Русия, но е за децентрализация на властта в полза на регионите. Според неговото виждане централното правителство трябва да запази пълномощията си в сферата на сигурността, отбраната и външната политика. Той добави също, че не подкрепя руският да стане втори официален език в страната.
