П резидентите на Русия и на Украйна – Владимир Путин и Петро Порошенко, проведоха двустранна среща в Минск, на която обсъдиха
множество въпроси в отношенията между двете страни –
от газовите доставки, през ситуацията на руско-украинската граница, до притесненията на Москва от споразумението на Украйна за асоцииране към ЕС.
Разговорът се състоя в столицата на Беларус след срещата на върха на лидерите на страните от Митническия съюз с украинския държавен глава и с представители на Европейската комисия.
Александър Лукашенко, президентът на страната домакин, заяви, че Минск ще стане мястото на редовни срещи на контактната група за Украйна. Предложението за това дошло от страна на Порошенко.
Самият
Порошенко определи като сложни и тежки преговорите с Путин.
Той съобщи, че на срещата с руския му колега е постигнато споразумение за консултации между военните и граничните служби на двете страни. Те трябва да започнат незабавно, за да се изпълнят украинските искания за възстановяване на контрола върху границата с Русия.
Възможно най-бързо ще бъде подготвен и план за прекратяване на огъня в югоизточната част на Украйна.
Порошенко заяви още, че на срещата в Минск световните лидери, включително Путин, са подкрепили неговия мирен план. Не е ясно дали подкрепата ще доведе до бързо прекратяване на боевете, подчертава АП.
Само от Киев зависи да формулира условия за прекратяване на огъня със сепаратистите,
подчерта обаче Путин, цитиран от Ройтерс. „Русия не може да говори за конкретни условия, но може да допринесе за мирния диалог“, отбеляза Путин.
Той потвърди, че е постигнато споразумение международната контактна група за Украйна да поднови работа възможно най-бързо. Русия ще направи всичко по силите си, за да се случи това, увери Путин и подчерта, че „този процес трябва да започне възможно най-бързо“.
Постигнати са известни споразумения за оказването на руска хуманитарна помощ на югоизточните украински региони.
Относно заловените в Украйна руски военни Путин заяви, че те може да са се оказали на украинска територия случайно, по време на патрулиране на границата.
„Още не съм получил доклада от министерството на отбраната и генералния щаб. Но първото, което чух, е че те са патрулирали границата и може да са се озовали на украинска територия“, каза Путин.
Той изрази надежда, че случаят ще бъде разрешен бързо.
Украински военни също са попадали на руска територия, включително с бронирани машини,
подчерта руският президент. „Проблеми никога не е имало“, отбеляза той и изрази надежда, че и в този случай няма да има проблеми от украинска страна.
Постигнато е споразумение, че до 12 септември тристранна работна група на Русия, Украйна и ЕС ще формулира предложения, целящи премахването на опасенията на страните от Митническия съюз във връзка с прилагането на Споразумението за асоцииране между Украйна и ЕС, съобщи още руският президент.
„Още веднъж посочихме на нашите партньори – и европейски, и украински – че прилагането на споразумението за асоцииране между Украйна и ЕС носи значителни рискове за руската икономика“, както във връзка с тарифите, така и със санитарните изисквания, отбеляза Путин.
Така например, прилагането на европейските директиви на украинска територия ще означава, че Русия не може да пласира продукцията си на украинска територия, а украинските селскостопански производители няма да могат да изнасят продукцията си на руския пазар.
„Като цяло възникват много проблеми“,
резюмира Путин. Той призна, че неговите събеседници не са се съгласили с всички аргументи, но е било постигнато споразумение за по-интензивни обсъждания.
Путин предупреди, че ако не бъде постигнато споразумение, Русия ще трябва да предприеме мерки за защита на икономиката и пазара си в границите на своите компетенции.
Руският президент обеща, че Москва ще се отнесе с уважение към всяко решение на нейните европейски и украински партньори. „Надявам се, че те ще се отнесат със същото уважение и към нашите мерки по защита на нашите пазари“, добави Путин.
Експертните консултации може да доведат до
промени на текста на споразумението за асоцииране между Украйна и ЕС и приложенията към него,
обясни по-директно Андрей Белоусов, помощник на президента Путин, цитиран от ИТАР-ТАСС.
Белоусов обеща в най-кратки срокове да бъдат разгледани точките от Споразумението за асоцииране между Украйна и ЕС, които предизвикват руското безпокойство, както и да се намерят някакви решения. Това включва „възможно внасяне на изменения в текста на споразумението или неговите приложения“, подчерта Белоусов.
Украйна може да внесе изменения поне в текста на приложението, който се отнася до митата и сроковете, уточни помощникът на руския президент.
Руският министър на икономическото развитие Алексей Улюкаев съобщи, че първите експертни консултации по този въпрос ще се състоят в Москва тази седмица. Те ще бъдат готови до министерската среща, планирана за 12 септември в Брюксел.
Еврокомисарят по търговията Карел де Гухт също изрази увереност, че ще може да се намери решение на „т. нар. търговски усложнения, възникващи в резултат на прилагането на споразумението за асоцииране“.
Преговорите на министрите на енергетиката на Украйна, Русия и ЕС
може да се състоят на 6 септември, съобщи Порошенко. По-рано еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер каза, че е постигнато споразумение за консултации по газовия въпрос между Русия и „Газпром“, Украйна и „Нафтогаз“ и Еврокомисията.
Министърът на енергетиката на Русия Александър Новак подчерта, че при разумен подход от страна на Украйна, транзитът на руски газ към Европа няма да бъде възпрепятстван.
„От наша гледна точка това ще нанесе само вреди, на първо място на европейските потребители. От това няма интерес никой, и на първо място самата Украйна“, каза министърът.
Той напомни позицията на Москва, че руско-украинският договор за транзит на газ е в сила до 2019 г. и поне дотогава не трябва да се преразглежда.
Въпросът продажбата на газа на европейските потребители да се осъществява на границата между Русия и Украйна не се разглежда, категоричен беше Новак.
Преместването на точките за предаване на газа ще изисква
„сложни и фундаментални промени на доставките на газ в Европа като цяло“.
„Русия продължава да не вижда причини, които да налагат това да се направи“, заяви руският енергиен министър.
Подновяването на консултациите ще се обсъжда в Москва на 29 август, когато Йотингер ще се срещне с руския министър на енергетиката Александър Новак. ЕС е предложил „постигането на временно споразумение за газа“ между Украйна и Русия, без да се чака решението на Стокхолмския арбитражен съд.
Насрещните искове на руската и украинската газови компании „ще се разглеждат в Стокхолмския арбитражен съд, но
изслушванията ще отнемат 12 до 15 месеца, а ние не можем да чакаме толкова.
Имаме нужда от временно решение за тази зима“, заяви Йотингер.
Еврокомисарят подчерта, че съвместната работа в енергийния сектор между ЕС и страните от Митническия съюз е ключово и е свързано не само с газа, а и с нефта, въглищата и урана.
С подаването на иск срещу Русия в Стокхолмския арбитражен съд Украйна е лишила Русия от възможността да предоставя отстъпки по цената на газа, заяви пък Путин. „Всякакви наши действия за предоставяне на отстъпки може да се използват в съда“, подчерта руският президент.
Според него газовите въпроси са стигнали до задънена улица.
Той обаче подчерта, че между Русия и Украйна съществуват много проблеми, които трябва да се решават, и от това имат интерес както Москва, така и Киев и Брюксел. „Това ни подтикна към петстранната среща“, добави Путин.
Западният печат е скептичен към резултата от срещата
между президентите на Русия Владимир Путин и на Украйна Петро Порошенко в Минск.
Френският вестник „Монд“ съобщава в заглавие: „Малко резултати след срещата Путин - Порошенко“.
Британският „Дейли Телеграф“ предупреждава: „Владимир Путин стигна твърде далеч в Украйна, за да отстъпи сега“.
Според изданието всеки изход от украинската криза, който позволи на Киев да възстанови контрола си върху цялата територия на Украйна би бил поражение за Кремъл.
Германското издание „Велт“ споделя същата гледна точка като посочва, че в момента Путин не може да си позволи да възприеме истински възможността за установяване на мир, поради което може да се очаква да продължи да прави символични жестове.
Онлайн изданието на германското списание „Шпигел“ отбелязва, че макар Путин да подкрепи предприемането на стъпки за установяване на мир в Източна Украйна, Киев трябва да се съгласи да преговаря със сепаратистите.
Британският вестник „Гардиън“ коментира, че между Русия, Европа и Украйна трябва да бъде сключена голяма сделка, която да включва ангажимент на Украйна да отслаби хватката в източните си области и да се съгласи, че членството в НАТО и ЕС няма да бъде цел в обозримо бъдеще и насрещен ангажимент на Москва да престане да изнудва Киев и Европейския съюз.
Руският печат също коментира вчерашните преговори в Минск.
Путин и Порошенко, „използвайки руския, говориха на различни езици“,
пише в. „Комерсант“. Според изданието след форума „Русия и Украйна и техните лидери се озоваха по-далеч един от друг, отколкото преди. Дори много по-далеч“.
Руският президент назова преговорите „позитивни“, а украинският му колега – „много сложни и тежки“, изтъква всекидневникът.
Путин демонстрира, че не смята Порошенко за равноправен партньор в дискусии за войната и мира – за тях се преговаря между Москва и Вашингтон, коментира руският политолог Тимофей Бордачов.
За момента обаче администрацията на Барак Обама в САЩ не е готова за директни руско-американски преговори по бъдещето на Украйна, пише „РБК дейли“.
Спорните въпроси в търговията между Митническия съюз (Русия, Беларус и Казахстан), Украйна и ЕС може да бъдат уредени, смята икономистът Алексей Портански. В подобна ситуация Русия вече успя да реши абсолютно всички въпроси с държавите от Източна Европа, подписали през 2004 г. същите споразумения с Брюксел, напомня експертът.
Говорейки за украинската евроинтеграция, Владимир Путин „бе категоричен: не, не и отново не“,
отбелязва „Московский комсомолец“.
Руският лидер обаче изразил надежда „всички участници в срещата да са привърженици на стратегическата цел - създаване на единно икономическо пространство от Лисабон до Владивосток“.
„Както се очакваше, след срещата в Минск обстрелите на Донецк и Луганск не спряха и опълченците в Югоизточна Украйна не сложиха оръжие“, пише „Независимая газета“.
„Президентите не накараха оръдията да млъкнат, но все пак започнаха преговори“, допълва обаче вестникът.
В Минск не бяха огласени реални решения, които биха могли да спрат войната в Източна Украйна. Но темата може да е била обсъдена на преговори, закрити за журналисти, забелязва „Новие известия“.
Всички официални изявления пред медиите в крайна сметка се свеждаха до мисълта, че „войната е нещо лошо“, заключава всекидневникът.
