С траните от ЕС обмислят да затегнат санкциите срещу Русия във връзка с кризата в Украйна, но имат разногласия дали си струва да вземат на прицел антуража на президента Владимир Путин, предаде Франс прес, позовавайки се на дипломатически източници.
На редовната си среща днес в Брюксел постоянните представители на 28-те страни от ЕС са пристъпили към обсъждане на допълнителни санкции, предаде ИТАР-ТАСС, като се позова на източник от пресслужбата на върховния представител на ЕС по външните работи Катрин Аштън. По думите му дипломатите обсъждат разширяване на списъка на официалните лица, спрямо които ЕС прилага санкции под формата на забрана на влизане в ЕС и замразяване на активите на територията на страните членки.
В понеделник ЕС добави 15 имена на руски и проруски украински представители към списъка си с лица, подложени на санкции.
„Някои страни искат да се стигне по-далеч без отлагане, за да се увеличи натиска върху Москва“, съобщи дипломат.
Лондон предлага нови санкции да бъдат насочени към малка група лица, имащи най-тесни връзки с Путин и правителството, показва документ, предаден на представителите на страните, до който АФП е получила достъп.
Великобритания, Полша и балтийските страни настояват за по-голяма твърдост.
Много страни, особено от южните части на Европа, са по-колебливи и предпочитат диалог с Москва, докато Франция и Германия заемат междинна позиция.
Поради тези разногласия „дискусиите са сложни“,
заяви дипломат.
Досега обаче ЕС успява да поддържа единство около стратегията за постепенно налагане на санкции, която в момента е във фаза 2, налагане на насочени санкции.
Дипломатическата служба на ЕС води паралелно консултации със страните членки за мерките, които може да се вземат във фаза 3, ако ситуацията в Украйна се влоши още. Фаза 3 предвижда налагането на икономически санкции срещу Русия.
Междувременно канцлерът на Германия – Ангела Меркел, и японският премиер Шиндзо Абе заявиха днес, че
водещите индустриални сили ще бъдат единни относно по-нататъшни санкции спрямо Русия,
ако се наложи, въпреки заплахата на Москва да отговори със същото срещу чужди енергийни компании, предаде Ройтерс. Русия би могла да направи повече за освобождаването на задържаните в Славянск военни наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа заяви Меркел, цитирана от ИТАР-ТАСС. Според нея „това би бил много важен знак за деескалация“ на ситуацията в Украйна. Но, както отбеляза канцлерът, в тази насока „са необходими още знаци“.
Тя подчерта също, че е важно президентските избори в Украйна да се произведат на 25 май, както е планирано. Въпросът за бъдещето на страната може „да се реши само от украинското население и от никой друг, в справедливи и свободни избори“, посочи Меркел. Според нея в конфликта около Украйна Германия и партньорите й ще „задействат преговорни канали с Русия“. Но „едновременно с това съществува и готовност за налагане на икономически санкции“.
Кризата в Украйна има последствия и за Азия, отбеляза Абе, цитиран от ДПА. „Това е глобален проблем“, каза японският премиер. Япония е член на Групата на седемте водещи индустриални държави (Г-7), която се присъедини към усилията на САЩ и Европа за сдържане на руската военна намеса в Украйна.
ЕС е готов да окаже икономическа помощ на Украйна съвместно с Международния валутен фонд (МВФ),
заяви в Прага председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой, цитиран от Ройтерс.
„Разбира се, нужно е обхватно споразумение с МВФ, но ЕС е готов да даде макрофинансова помощ в рамките на цялостния пакет. Имаме готовност да подкрепим Украйна“, каза Ван Ромпой след среща с чешкия премиер Бохуслав Соботка.
За решаването на кризата в Украйна по политически път е необходим истински диалог между Москва и Киев, отбеляза председателят на Европейския съвет.
Той заяви, че все още не е постигната деескалация на напрежението в Украйна въпреки договореностите от четиристранната среща в Женева.
„Насилието и беззаконието в Източна Украйна трябва спешно да се прекратят. При отсъствието на какъвто и да било напредък в уреждането на кризата чрез преговори ЕС ще поддържа, а при необходимост и ще увеличи, натиска над Русия“, заяви Ван Ромпой.
