В ладимир Путин получи това, което искаше. Киев може да го нарича „планирано отстъпление“, ако ще се чувства по-добре, но светът, който наблюдава, ще се съгласи с руския президент, че изтеглянето под огън на украинските сили от стратегическия пункт Дебалцево е значителна победа на въоръжените от Москва сепаратисти, коментира британският в. „Гардиън“.
Днес АП съобщи, че Дебалцево е под контрола на бунтовниците ден след като започна изтеглянето на украинските сили от обкръжения град. Украинският президент Петро Порошенко заяви на останалите лидери от „нормандската четворка“, с които разговаря по телефона, че завземането на града от сепаратистите е в разрез със споразумението за спиране на огъня, постигнато миналата седмица в Минск. Сепаратистите твърдят, че Дебалцево, важен железопътен възел, който се намира на най-прекия път между Донецк и Луганск, не се покрива от споразумението и продължиха атаките срещу града, докато украинските части не се изтеглиха от там вчера, припомня Ройтерс.
Най-малко 90 украински военни са пленени, а най-малко 82 се водят за изчезнали в Дебалцево, предаде АФП, като се позова на равносметка на украинската армия. Украинското министерство на отбраната посочи, че 13 украински военни са убити при вчерашното изтегляне, ранени са били 157 военнослужещи.
Критичният въпрос сега е:
Ще бъде ли това достатъчно за Путин или той и бунтовниците ще се опитат да развият успеха си и да разширят територията под свой контрол,
пита авторът на статията в „Гардиън“, посочвайки, че сраженията не престават.
Украинската армия е в отстъпление, президентът Порошенко понесе политически рани, след като направи големи отстъпки, за да постигне мирното споразумение „Минск-2“ миналата седмица, а западните съюзници на Киев са разделени и обзети от ялова ярост, не знаейки какво да правят. Всичко това може да накара Путин да продължи настъплението. Сепаратистите не крият амбицията си да оформят едно жизнеспособно, самостоятелно териториално образувание, включващо трите източноукраински области – Донецка, Луганска и Харковска, което с течение на времето може да се превърне в независима страна. Москва може да предпочете един автономен район вътре в Украйна, който да им служи като залог – пореден т.нар. замразен конфликт.
Но ако Путин и бунтовниците продължават да нарушават примирието или ненаситно да предявяват претенции, те вероятно ще се сблъскат с
много по-силен и ескалиращ американски отговор,
отбелязва авторът на „Гардиън“. Досега Барак Обама и НАТО избягваха военно ангажиране в конфликта, частично поради опитите на германския канцлер Ангела Меркел да посредничи за уреждането му. Но при непрестанните призиви на Киев за западни оръжия и помощи и нестихващия бяс на руските протежета, тази сдържаност може да не трае дълго. Авторът посочва последните предупредителни изявления на държавния секретар Джон Кери, на президента Барак Обама и вицепрезидента Джо Байдън, както и на британския премиер Дейвид Камерън.
Въпреки че САЩ и Великобритания изглежда се готвят за по-голяма конфронтация, европейците все още таят отчаяни надежди, че Дебалцево ще отбележи не фактическия край на примирието, а неговото начало, което да съживи споразумението „Минск-2“, и се опитват да се концентрират върху следващите стъпки за реализирането му – изтеглянето на тежките оръжия от двете страни и създаването на буферна демилитаризирана зона. Този подход може да се окаже смел и последователен или глупав и наивен, пише „Гардиън“.
Путин знае, че страните от ЕС по всякакъв начин ще се стремят да избягват въоръжена конфронтация,
а и са разделени по въпроса за по-строги санкции. Като всички грубияни, той ненавижда слабостта и може би вижда именно това във френско-германските опити да не се прекъсват преговорите. Той може да реши да съхрани придобивките си и да каже „стоп“. Може обаче и да се изкуши да се възползва от късмета си и да заграби повече територии.
От своя страна, американците (и техните британски подгласници) бързо изчерпват търпението си. Меркел и Оланд, които предлагат само половинчати решения, са в „небрано лозе“ както никога досега. Те
може да се окажат единствените двама души, които делят Европа от една по-голяма война,
заключава авторът на „Гардиън“.
Но фона на тези прогнози много стряскащо звучи предупреждението на британския военен министър Майкъл Фалън, цитиран от друг лондонски вестник – „Дейли телеграф“. Според него
следващата цел на Путин е дестабилизация на балтийските страни,
които са бивши съветски републики, а днес са източен фланг на НАТО. Според Фалън Кремъл ще предприеме там кампания, прибягвайки до прикрити атаки и диверсионни методи, подобни на използваните в Крим, за да изпробва решимостта на НАТО. Това ще бъде завоалирана кампания чрез инфилтриране на руски агенти, пропаганда, нелегални сили и кибератаки с цел да се провокира етническо напрежение в Естония, Литва и Латвия, където има немалки руски малцинства.
Алиансът трябва да е готов да отблъсне евентуална руска агресия, „каквато и форма да приеме тя“, подчерта Фалън, добавяйки, че напрежението между НАТО и Москва вече се повишава.
Коментарът на Фалън излиза извън „дипломатическата етика“, заяви говорителят на руското външно министерство Александър Лукашевич. Говорителят подчерта, че Москва ще намери начин да отговори на изявлението. Усилването на потенциала на НАТО в Прибалтика и в Източна Европа и ученията на Алианса близо до руските граници не може да не предизвикват безпокойство, каза също Лукашевич, цитиран от ТАСС.
Руското външно министерство разкритикува също така призивите на Украйна за разполагане в района на конфликта, включително на границата с Русия, на миротворци на ООН, които да наблюдават как се спазва режимът за спиране на огъня в Източна Украйна. Той подчерта, че Киев носи отговорността за изпълнението на минските договорености, които предвиждат Киев да възстанови контрола над границата след произвеждане на местни избори в Донбас, съобщи ТАСС.
По-рано днес лидерът на сепаратистите в самопровъзгласилата се Донецка народна република (ДНР) Александър Захарченко съобщи, че „опълченците са освободили изцяло Дебалцево“. Той изрази съжаление, че украинските власти не са се вслушали „в гласа на разума“ и не са сложили оръжие. Според него загубите на украинските въоръжени сили, обкръжени при Дебалцево, са възлезли на 3000-3500 убити. Захарченко каза още, че днес ще започне предаването на телата на убитите и добави, че властите на ДНР смятат да освободят предалите се в плен.
