Хактивисти поведоха войните в интернет

С т таките от типа на компютърния вирус "Стъкснет" (Stuxnet) или на тези, съпътствали аферата "Уикилийкс", през 2010 г. интернет стана свидетел на появата на нов вид престъпници - т.нар. хактивисти, които са идеологически мотивирани, и кибервоините, които целят да предизвикат интернет хаос.

Очаква се техните действия да се умножат тази година.

"Преди 10 години ние преди всичко трябваше да се справяме с кибервандалите, които се стремяха само да проникнат в информационните системи и да си поиграят с това, което намерят там.

Днес сме свидетели на бум на нови заплахи под формата на кибертероризъм", предупреди неотдавна в свой анализ Евгений Касперски, президент на фирмата за информационна сигурност "Касперски лаб" (Kaspersky Lab).

"Минахме от фазата на момчето, което си човърка нещо в някакъв си гараж, към фазата на професионалните и организирани групи", допълва Франсоа Паже, анализатор на компютърните заплахи в компанията "МакАфий" (McAfee).

"Първият обрат беше през 2005 г. с появата на кибепрестъпност, водена от чисто финансови мотиви - мащабен бизнес, който днес носи годишно приходи от милиарди долари, придобити чрез препродажбата, например, на крадени банкови данни или на измами", припомня Лоран Хело от фирмата за информационна сигурност "Симантек" (Symantec).

През 2010 г. обаче настъпи радикална промяна

- истински пробив на хактивистите, чието име идва от съчетанието на думите хакер и активист. Техните мотиви са идеологически и политически, а не финансови", отбелязва още Хело.

В аферата "Уикилийкс" пирати от групата "Анонимните", решили да подкрепят създателя на сайта Джулиан Асандж, предприеха атаки срещу сайтовете на компаниите за кредитни карти "Виза" и "Мастъркард", които прекратиха бизнес връзките си с "Уикилийкс" заради разпространените американски секретни дипломатически грами.

Друг пример на киберактивизма е от май 2010 г. след израелския щурм срещу международната хуманитарна флотилия за Газа.

Тогава палестински симпатизанти атакуваха израелски сайтове и проникнаха в профили във "Фейсбук", за да протестират срещу израелската операция.

"През 2010 г. някои държави също се захванаха с кибпрестъпност, като подеха под прикритието на хактивизъм нещо като кибервойна. Определени като напреднала постоянна заплаха, тези целенасочени атаки - прояви на кибершпионажа и на киберсаботажа, бяха извършени с одобрението или под ръководството на някоя авторитарна или корумпирана страна", казва Франсоа Паже.

Като пример той посочва хакерската атака срещу "Гугъл" отпреди година, за чийто главен виновник е сочен Китай.

Но операцията, която се запечата най-силно в съзнанието през 2010 г.,

бе вирусът "Стъкснет". Миналата есен той порази чувствителни инфраструктури, главно в Иран. Той се разпространи чрез "Уиндоус" и мишената му бяха главно софтуерни продукти на "Сименс", използване за управление на промишлени автоматизирани системи.

Смята се, че зад този вирус стои някоя държава, но засега няма информации, които да ни посочат коя е тя, казва Франсоа Паже.

"Кой стои зад това? Нямаме никаква представа. Може и да е "Грийнпийс". Може да е Израел. Може да е дори самият Иран", признава Лоран Хело и добавя, че днес вече можем да говорим за епохата преди и след "Стъкснет".

"През 2011 г. целта, която ще преследват създателите на програми за злонамерено проникване в компютрите и организаторите на кибератаки, ще бъде достъп до информация и борба за влияние", предупреждава Жан-Филип Бишар, анализатор в "Касперски Лаб".

"В бъдеще независимо дали ще говорим за кибервойна, киберпартизани или кибертероризъм, целта ще бъде винаги политическа. И нещата ще се задълбочават все повече и повече.

Действията на киберпиратите няма да бъдат само обикновено жестикулиране с цел привличане на вниманието, а атаки срещу важни инфраструктури, които могат да доведат до хаос", предсказва и Лоран Хело.